Усмихна ù се. През мрежата за комари усмивката му изглеждаше насечена на квадратчета. Като образ от растерна снимка.
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщата си беше както го помнеше. Мебелите, телевизорът, любимият му диван.
- Радвам се, че ме прие – каза той. Огледа се. Очакваше да го покани, но Суши мълчеше, облегната на вратата. Отвън нахлу студ. Тя не затвори.
- Гола си, ще настинеш – имаше предвид, че току-що е излязла от банята.
Лилавият пеньоар ù стоеше както някога – фриволно висящ и навяващ различни мисли. Постара се да не гледа цепката на деколтето. Отиде до прозореца и погледна навън. Все същият навъсен зимен ден. Сигурно ще завали, помисли си. Придърпа стол и седна. Суши най-сетне притвори и в стаята стана някак уютно.
- За какво искаше да говорим? – запита го най-после.
Въпросът ù го паникьоса. Цяла година се бе подготвял за него. ...