Жаба в дамаджана
"Джаф, джаф, ей, ти, да, точно ти, джаф, ама погледни насам деее... Ето ме! Тук съм! Не в деколтето, а в чантата, глупчо, в чантата, която се люлее до него... Пфу, тъпчо, ама съм свикнала, джаф, отдавна съм свикнала. А какъв красив пич ходеше до него, лелеее. Със сини очи, благородно изражение, на което дори клепналите уши придават допълнителна доблест! А каква походка, джаф, как само царствено люлееше опашката си...
Е, изпуснах го това бонбонче... Ама ако бях като него, да тичам, как щях да го гризна сладко по едното ухо... Ех, мечти, мечти...
Опссс, писнало ми е вече!... А, добре, само гледат, лигавят се, ама не посяга, джаф... Пфу, кога ли ще ухапя някоя такава, да усетят, че и в мен живее вълк! Нищо, че съм кило триста двадесет и пет грама чист сексапил...
Ооо, пак бутик... Обичам си моята, ама ето, джаф, че пак нови панделки оглежда... Триста долара? Е, кичозно е, за тези пари бих купила онази розовата каишка с дългото поводче! Ама кой ли ме пита мене, джаф... Най-малкото, тя... А колко си я обичкам, но как ме дразни понякога. Като сега!
Ето, че пак пустото червило се е настанила до дупенцето ми и само ме ръчка под опашката... Не обичам да го правя, но ще пръдна, че само тогава, миличката ми, джаф, ме вади от чантата, докато тя се измерише. Ама и липсва моето чувствително носле, та няма как да знае, че това никога не става джаф, джаф, джаф...
Опс, направих го, а тя от притеснение дори изхвърча направо от бутика... Е, останах си без нова фантифлюшка, но и без това си имам стотици вече, а тази беше и грозна. Ооо, пак ме прибира в чантата, джаф, а как ми се тичка около нея...
Олеле, ей тия вече ще ме олигавят... "
- Яааа, какво сладко пухче... Може ли да го погалим, молим ви, госпожо, много е сладурско, като играчка е...
"Е, тука ме ядосаха! Играчка ли? Ще ви дам една играчка, само да ме докоснете..."
- Разбира се, момичета. Но нежно, защото Кокона е фино същество...
- Да, госпожо, искаме само да погалим тази пухкава топчица!
"Сега пък топчица, джаф... О, и ме галят... Е, лош късмет, момичета... "
- Колко е пухеста, мека, топличка... Истинска сладурана! Аууу, ухапа меее...
- Кокона, какво направи? Та кръвта на тези момичета може да е пълна със зарази... Ех, че си непослушна, сега пак при чичко доктор трябва да те водя...
"Обичам я, но понякога наистина е много досадна! Ветеринар? Пфу, гадост... "
- Чу ли я тази дърта брантия, какво каза, муци? Чудовището й ни нападна, а тя за него единствено мисли... Гадно и подло същество. Като звяра си!
- Оф, стига дее! Не виждаш ли, че ми изтича кръвта в момента, ето вече втора капка изби... Дали наблизо има болница, че ще припадна? И дано не сънувам кошмари с този демон от чантата. Сега, като си помисля, още като приближавахме, то ни гледаше подло и зло, като... като... Като жаба в дамаджана!...
28.06.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Йоана, за този изчерпателен коментар, както и на теб, Тео.
-
Возя се в градския транспорт. Жена с малко кученце слиза и застава на спирката - чака да се прекачи на друго превозно средство. Кученцето не го пуска на земята. Навярно, за да не се нацапа от лапите му като го вдигне после пак - то едва ли ще може да се покатери самичко в превозното средство. Мъничко, кротко, безпомощно. Може би после е щяла да го разходи. А може би го е разходила и е било изморено.
Невинаги да даваш любов според своите разбирания е любов за отсрещния. Животинките имат нужда да тичат. Хората си ги взимат, за да ги гушкат, да ги гледат, да играят с тях. Не ги взимат, за да ги пускат да тичат, а за да ги държат при себе си. Все пак любовта между човек и животинка е възможна. Животинките лесно обичат. Хората сякаш по-трудно, защото имат изкривени представи за любовта и много изисквания - дори относно своята любов. Опитват се да я заключат, а не могат, тя е свободна. Уж и хората са животни, но не съвсем... Точно затова имат нужда от домашни любимци... -
Благодаря, Ничка. Въпреки, че разказът си има и сериозно лице, ще призная абсолютно честно, че и аз се забавлявах, докато го пишех :=))
😊😊😊😊😊 -
Беше ми забавно да прочета Гош!😂😂😂
-
Въпросите станаха много лични, Тео, и запазвам правото си да не отговарям на такива на непознати лица :=))
А покрай тая жабешка история удари един куп коментари, ама нито един по темата в публикацията, което логично ме кара да се питам, дали изобщо си я прочел :0))
Което, естествено, не е задължително.
Благодаря ти 😊😊😊😊😊 -
😊😊😊
-
Вече съм под жабуняка, оф, под юргана
)
Чао бао от мен)
Подпис:
Принц Квакаран :'
Лека.
😊😊😊 -
Е, разквакахме се и двамата по никое време :=))
Обаче аз вече скачам в блатото, оф, в дамаджаната, не бе, в леглото сакам квакам да кажа :"
ПП
И съм сериозен, квак :*))
😊😊😊 -
Мани, оня ден целунах една, па се оказа от третия пол :+))
Ей, разсмя ме и ми изгони Сънчо 😊😊😊 -
Празни мозе)
А сега, джаф, квак, джаф, лека нощ от мен 😊😊😊😊😊 -
Благодаря с усмивка, Ангелче, за забавния коментар)
За това, как гледа, от дамаджана не знам, като малък си държех жабите в буркани 😊😊😊
Само да не си счупила някоя пълна с ракия, и туй е сериозно :0)) -
Какво да кажа, Ина, освен - Наздраве за красотата)
Благодаря за забавното включване 😊😊😊 -
- Ти знаеш ли колко пари изпиваш?
- А ти колко пари харчиш по козметика??
- Аз харча, за да съм красива!
- И аз пия ти да си красива! Поздрави, Гош! -
Докато не се стигне до етап давене, в това, което сме изпили :"
-
Хъм, като в България търси... мутанти %))
Е, гласовите ми възможности са в диапазона на първи тенор от блатния хор, но в случая, вършат работа :0))
Квак-квак 😊😊😊
Сега ли чак разбра, Пепи 😊? 😊
Ми то е тооолкова лугично :"
Благодаря и на теб, квак 😊😊😊 -
за това ли принцовете "целувате" дамаджани и бутилки - търсите в тях жабата-принцеса ли?😅!
-
Разсмя ме, Тео, с това уникално включване :=))
Ама, си прав, не един принц би скочил в дамаджаната, заради своята дама, а за доста пък, самата тя е такава дама-джана :0))
Благодаря и на теб 😊😊😊 -
Удоволствие е, когато получа такъв коментар, от който се вижда, че написалият го е чел не само с очи!
Благодаря ти сърдечно, Мариана!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
