Човек, плашило или пушка издига се в мъгливата клисура?
Бездна на поглъщащи, преглъщащите клей, прегръщани от нестинарки.
Артилерийската стрелба покрива залива леплив.
Разрушава се от само себе си и гимнастичният салон.
Подслон за галантериста няма. Няма облекла, тоалети, дрехи.
По навик той има обичай да пие чай в три със своята Разлъчница.
Обитава там, където ароматът на барут преобладава,
yдоволствието избухва, рухва решителността и
с гърлен звук осмива плюскащи къркачи – картоиграчи – подигравачи.
Въоръжен цивилен излиза екзалтиран.
Бурен вместо стълб на кръстопътя ще укаже друма
към цеха за черва с работници еснафи, измамили виновните невинни.
Гузен е, а Разлъчницата в силен смях е неподготвена.
Разлъчница в партизанската война и предполагам се оплаква
за лошите му чувства. Със строго наказание го изтощава,
а после го гощава с отвратителния си гулаж.
От цеха за черва го взе, докато грухтяха закланите прасета
– мезета извратени. С ръмжене рови и копае яма,
но слама приказките ще подпали пак в мъглявата клисура.
Злорадството – кълбо в небесно тяло, лъсва и смразява
пояснителните забележки на къркачите.
Тайно Мракът ръкавицата си сваля,
нажежава до червенина туткала, Разлъчницата да жигоса.
Скърцайки със зъби, нокти загризала все едно,
че на половина лапа таласъми,
тича по налъми старата коза към вратаря гол.
Къс месо, столче, чаша – златната среда.
Кво се пулиш, блещиш и заместваш кръстника със златаря?
Комарът се е пренаситил.
Наводнен е залива от начумерени словоохотливци.
Безмоторен самолет минава да полива класовете жътва,
заразени с хорското веселие в долината на оптимистичното предверие.
Неверието заобикаля, влиза, нахвърля се с възторг на Модата.
Галантериста се оказва голия вратар и отказва се от своята Разлъчница.
Кариерист – подтикнат от политурата на добродушни сили.
Доста път изминали докато останат в композицията
на мигащите заварени Светулки. Чепат е!
Отстранява бързо бряста с удължената си дикция.
Красноречието изяснява кой какъв произход има,
кой е по-голям, по-възрастен, та чак старейшина.
Разлъчницата изхвърлена като възглавница без перушина,
подбужда Синия Домат със своята експанзия
в усилие да избере, да се разяде.
Подслушвачът се притесни от икономията на
стопанството и стопанските науки.
Превърна се в ръб, за да изостри Змиорката възпитана.
Да я образова край шипковия храст в излияние.
Да се изходи в единадесет без пет и после в профил
да въздъхне като слон.
Върти се, върти се и възклицава.
Избира, отстранява и под стряхата изведнъж го притеснява
въоръжения цивилен.
Доста е активен откакто пръстен сложи му
Щипалката и с бухалката понякога около Великден сяда
на заможното кресло, изяжда сухата храна,
кипящия аперитив чието изпарение усилва лошата воня.
С усилие безочливо Щипалката прегръща,
насъсква я настойчиво да пропълзи до неговите миризми.
Това е гражданско учение за родове и племена,
класифицирани безкласово в общественото чувство.
Голям ли е или е важен този град? Звън. Не, бръщолевене.
Пляскане. Потупване по непознат гръб. Голи фрази. Дрън–дрън.
Разлъчницата е конфликтна скоба сред арабски цифри, хитри.
© Jana Light Todos los derechos reservados