Клиника на третия етаж... или другото име на една история от живия живот...

   3 етажа и 8 апартамента... точно 8 различни характера, 8 разновидности на лудостта.

   Ако трябва да следваме обикновения ред и да започнем от първия апартамент на първия етаж, трябва да ви представя Бизнесмена с куфарчето, който, разбира се, си има и друго име, но то е точно толкова банално  и изтъркано, колкото и притежателя си, така че реших да разнообразя малко пейзажа с името, което аз използвам за него. Та, бизнесменът с куфарчето е един от любимите ми съседи -клонинг на някой банкер от Уолстрийт, с характерно зализаната назад коса и костюм с цена, надхвърляща заплатата ми за 3 месеца. Попитайте ме за куфарчето му, за да ви отговоря с логичния въпрос - как си представяте изтупан по този начин бизнезмен без куфарче? Всъщност, ако живеехте в една сграда с него, щяхте, точно като мен, щяхте да стигнете до извода, че той не е нищо повече от средностатистически българин, гледал прекалено много не толкова касови американски филми, направени точно за комплексари като него, които само се чудят откъде да вземат идиотски модел за подражание. Ставане точно в 5 сутринта, взимане на душ, гладене на костюма и ризата, излъскване на обувките, излизане в 6 и 30, за да има време да си вземе едно кафе в пластмасова чашка и да го изпие на крак - не защото няма време да му се наслади спокойно вкъщи, а защото в кой филм сте виждали някой забързан банкер да намери време да изпие едно кафе... а като е тръгнал да спазва американските стереотипи, да ги приеме докрай.

   Първи етаж, втори апартамент - типичната неженена жена на 59, пред стресовата ситуация от предстоящата 60-та годишнина. Отново не споменавайки името, я описваме като онзи тип индивиди от женски пол, които не забравят всяка вечер да си намажат лицето с крем против бръчки, да си сложат краставички на очите и да си навият косата с бабините ролки. Фактът, че има котка, вероятно страшно ще ви учуди, както и името на клетото животинче - Пуфи, на галено Фифи. Не бихте предположили, но точно тя е домоуправител на сградата. Ех, как обичам, когато тази толкова обичана съседка се събуди в 6 сутринта и реши, че и без това няма какво да прави, защо да не се разходи по вмирисания на всякакви кухненски миризми халат и ефирната прозрачна нощница, определено нескриваща достатъчно от плътта й и не събере парите за чистачката за юни след като датата е 20 февруари, например. Естествено, след като живее на първия етаж, има масивни решетки на прозорците и алармена инсталация. "Гавният ми страх - казва тя - е от крадците и изнасилвачите... изнасилвачите... да, определено от изнасилвачите..." Сега като ви спомена, че никога не си включва алармата и си оставя прозорците широко отворени през нощта, ще си направите ли нужния извод или трябва да обясня, че тя е от жените, които ако ги гони изнасилвач, ще тичат така, че да ги хване...

   Първи етаж, трети апартамент. Екстрасенската. Жена на повече от 70 години, която гледа в кристалната си топка дори, когато трябва да реши в коя чаша да си сипе вода. Тук е времето да кажа, че "кристалната топка" е едно от онези преспапиета със снежни човеци и еленчетата на Дядо Коледа в тях. Веднъж просто се пошегувах и го обърнах. Снежинките в него, разбира се, се раздвижиха и тя реши, че зимата ще бъде една от най-снеговитите, с много вихрушки. За жалост, както виждате, зимата се оказа единствената без сняг на Нова Година от има-няма 10 години насам... Друг един път екстрасенската реши, че трябва да ми гледа на ръка. Първоначално отказах, но тя не спираше да ме кани и накрая се реших да отида. Влизайки в апартамента й, ме лъхна тежка миризма на застояло, примесена с гаден мирис на ароматните свещи, разположени из цялата къща. "Боже, докъде изпаднах" - помислих си, преди да си подам ръката. Заключението й, след половин час взиране в дланта ми, беше, че някой с име, чиято първа буква е "W" ме обича. Брей, викам си, ще взема да си хвана някой чужденец. След 3 дена получих обаждане по телефона, в което тя признаваше, че се е объркала - след като погледнала в кристалната топка вече била повече от убедена, че просто е видяла буквата наопаки... Всъщност, някой с "М" много ме обичал...

   Минаваме на втория етаж, четвърти апартамент. Двойката с кучетата. Изгеждат идеалното семейство - женени са от 3 години, и двамата красиви, с добре платени професии и приличен апартамент. Обзавеждали са го уж и двамата, съобразявали се с вкуса на другия... Всъщност, само тя избра мебелите, а той беше достатъчно примирен, за да възрази и ги плати. Вечер, точно в 7, извеждат любимите си кучета хванати под ръка. Нейното - коли, подарено й от майка й преди 5 години и неговото - огромен шестгодишен санбернар. Всеки срещнат по улицата им казва, че са сладки като двойката от "101 далматинци", но идилията не е привидна само за кучетата, които като се разгонят, се обичат всеки ден по много пъти. Колкото до стопаните... Тя много добре знае, че той спи всеки вторник и събота със секретарката си, но не повдига въпроса, защото по същото време тя спи с най-добрия му приятел в семейното ложе. Всичко е ОК, защото той се е прибрал до 7 за разходката, а тя дотогава  е пуснала чаршафите в пералнята.

   Втори етаж, пети апартамент - учителката. Тук няма характеризиращ епитет, просто защото професията й говори сама за себе си. Учителка... и то по математика... и то самотна - приятелка естествено със загорялата съседка от първия етаж. Защо ли?! Едно от любимите ми забавления е да посещавам събранията, организирани от домоупровителката за живущите в сградата. Тихичко отивам и наблюдавам как двете дружки се строяват пред останалите и учителката започва да ни нарежда, все едно обяснява урок на учениците си. Как досега не ни е преподала корен квадратен, направо не мога да си обясня. Винаги съм се чудила дали, ако някой й възрази, ще го погледне недоволно над очилата и ще размаха заплашително въображаема показалка. Веднъж се случи така, че пътувах с нея в девятката трамвай. Беше облечена, както всеки ден, с черната пола под коленете, обувки с прекалено нисък ток, за да я направят да изтлежда по-стройна, с бяла риза под сакото и силно опъната назад и, разбира се, прибрана в кок коса - даже и по комунистическо време щяха да се засрямят от примерността на начина, по който се облича. Съседи сме все пак - не може да не обелим нито дума и понеже мисля, нямаме много общо, започнах да говаря за математиката и откровено си признах, че никога не ми е вървял този предмет в училище и винаги съм имала максимум 4 ... Реших да мълча, след като тя сподели, че вечер преди лягане изпива чаша топло мляко и решава задачи вместо кръстословица.

    Втори етаж, шести апартамент - пенсионерите. Той-пенсиониран военен, тя през целия си живот е била домакиня и се е грижила за двамата им сина: единият - женен с две деца и преуспяващ, другият - безработен на 40, обзет от страх от обвързване (не че има с кого да се обвърже, де)  и все още живеещ с мама и тати. Военният живее, все едно още е на служба. Ставайки сутрин, първо проверява дали шинелът му е все още на мястото си в гардероба, после задължава всички да му отдават чест, защото бил с по-висок чин. Жена му, свикнала да си запълва времето, храни кварталните котки. За сина - нямам достатъчно думи - просто в речника срещу определението "разгащено мамино синче, което не работи и на 40 лежи на гърба на мама и тати - пенсионери и все още го е страх да покани жена на среща" има негова снимка.

   Трети етаж, седми апартамент - многодетното семейство. Завладяни от манията да влязат в рекордите на Гинес като семейство с най-много деца, за най-малко време, родени от една и съща жена, тези двама - доста смели, бих казала, родители имат 9 деца от 1 до 14 годишни, като трябва да спомена, че десетото отроче е на път в момента. Женени са от 15 години, за които, освен че са успяли да си направят 4 момичета, 5 момчета и едно все още неопределено, доста ефикасно успяват да си късат взаимно нервите. Това, разбира се, не изненадва никого - все пак у тях все едно има една малка детска градина, пълна с особено силно крещящи деца, на които никой не смее да направи забележка, защото майка им, като една орлица, пазеща гнездото си, веднага отбелязва заядливо: "Оставете ги на мира - не виждате ли, че те просто си играят... Какъв чавек сте вие - заяждате се с тези, които не могат да се защитят сами..."... и ви изнася лекция колко ужасен човек сте, докато едното й дете ви се плези, второто упорито ви настъпва злабно по чисто новите кожени обувки, а останалите старателно се опитват да измачкат току-що изгладената ви пола като я дърпат на всички страни. Накрая, желанието да шамаросате както децата, така и майка им до такава степен нараства, че решавате да си тръгнете, за да не се окажете за 24 часа в районното за побой. Бащата, иначе дабър човечец, няма време да извежда децата всеки ден и по тази причина професията му, ако не им носеше толкова пари, би била анатемосана от съпругата му.

   Остана осмият апартамент на 3 етаж. Моят апартамент и моето убежище от цялата тази лудост. Нещо за мен? Аз съм просто една журналистка, която се опитва да представи суровата действителност на живия живот в джунглата, наречена кратко BG, през призмата на простото описание на живущите в една сграда...