Коледни вълнения
- Време е! Снежанке, да натоварим шейната! – дядо Коледа се настани удобно върху работното си кресло.
Нежната, красива девойка докосна сензорите, вградени в отсрещната стена. Светна огромен син дисплей. Това беше десктопът на суперкомпютъра, наречен „Шейната”, с който си служеше добрият старец.
- Елени! – появиха се девет икони с имената на файловете-носачи: ДАШЪР, ДЕНСЪР, ПРЕНСЪР, ВИКСЕН, КОМЕТА, КУПИДОН, ДОНЪР, БЛИТЦЕН и РУДОЛФ.
В тези текстови файлове трябваше да се качат както адресите на милиони деца от планетата Земя, така и препратки към програмите за телепортиране на подаръци. Пренесени в дома им навръх Коледа, съответните „пакети”, предназначени за всяко послушно дете, щяха да се материализират в апетитни лакомства, шарени играчки, нови дрешки, весели книжки, спортни пособия.
Цялата информация с желанията на малчуганите беше прилежно събирана и въведена в памет от работливите джуджета, помощници на дядо Коледа. Снежанка целогодишно беше следила работата на малките оператори. Тя отговаряше за коректността на таблиците, съдържащи всички имена, адреси и съответните желани подаръци. Всичко трябваше да бъде точно. Едно единствено неудовлетворено детско желание, една единствена разочарована сълзичка можеше да доведе до срив в системата. Всички в екипа бяха изключително внимателни и прецизни. Дядо Коледа нареждаше:
- Ще се постараем да разпределим количеството информация приблизително по равно между всички носачи. Дашър ще поеме Северна Америка, Денсър – Южна Америка, Пренсър – Европа, Виксен - …
- Дядо Коледа, при Виксен ми се струва, че има някакъв проблем. Не иска да приема никакви данни, като че ли е пренаситен. Да не би да е пипнал някой сезонен вирус? – притеснено изплака Снежанка.
- Постави го под карантина, за да не зарази и другите! За него ще оставим Антарктида, там без това няма деца. – взе светкавично решение дядо Коледа – Продължаваме! За Комета и Купидон ще бъде Азия, а за Донър и Блитцен – Африка. В тези континенти децата са много на брой и файловете трябва да са по два. За Рудолф остана Австралия и Океания. Готови сме.
До дванадесетия час оставаха няколко минути. Всичко беше подготвено – таблиците бяха копирани и поставени на съответните места. Компютърът работеше с пълен ресурс. Очакваха само командата на дядо Коледа. Старецът за пореден път свери часовника си по астрономическото време, изчака последните няколко секунди и точно когато звездите се подредиха в конфигурация, указваща настъпването на Рождество Христово, той нареди:
- Тръгвайте! О-хо-хо-хооо… Ъ! – изведнъж гласът му секна.
Компютърът показваше успешно изпратени файлове. Картата на света блестеше, символизирайки радостното посрещане на Коледа. Само върху белия южен континент пламтеше червена удивителна, което означаваше, че някое дете е останало без подарък.
Добрият старец смръщи вежди:
- Пропуснали сте дете?!
Снежанка и джуджетата се спогледаха недоумяващо. Не беше възможно, проверяваха толкова пъти… Какво ли се е случило? Къде беше грешката? Те милите, не бяха съобразили, че в минутата, предхождаща настъпването на светлия празник, в една от научноизследователските бази на Антарктида ще се роди бебе. Първото човешко бебе, появяващо се на бял свят в ледения континент.
- Сега какво ще правим? – въпросът беше отправен към Снежанка – Не останаха подаръци.
Снежанка погледна към добрия стареца, който в момента не изглеждаше никак добър, потърси мислено съпричастие от съкрушените джуджета, замисли се за секунда, но в следващия миг се усмихна щастливо:
- Спокойно! Сетих се. – въздишайки облекчено, всички погледи се насочиха към нея. В тях надеждата надвиваше безпомощността.
- Нали е момиченце? Ще му подаря името си…
…
В навечерието на всяка Коледа Снежанка, девойката, родена в Антарктида, празнува рожден и имен ден, благодари на своята кръстница за най-прекрасния подарък, който тя ù е направила и мечтае отново да се върне на ледения континент.
© Дияна Ханджиева Todos los derechos reservados