Космически   казус

Частният детектив Шерлота Тихостъпкова  беше потънала в тресавището на  аналитичния си ум и дедуктивните си залкючения. На перваза на прозореца й една дългоопашата сврака тракаше  морз с клюна си. Отвън се вихреше декември със сбръчкано от недоволство небе и  мъгла, скриваща под фередже всички престъпления. Шерлота Тихостъпкова дъвчеше края на останка от молив и градеше своите хипотези.Тя отказа  вредните си навици и в чистия пепелник лежеше  пренебрегната лулата й от средиземноморско дърво. Предния ден придобилата   известност Шерлота  беше натоварена с разплитането на необикновен казус. Внезапно  изчезна певицата  Фурия  Филиева.Балканска,

красавица и лице на няколко козметични фирми, която през годините готвеше  каварма-кебап от всички стилове на певческото изкуство.Тя беше свръхнова звезда  на небосклона му и клизмата, облекчаваща слушателското храносмилане във всички радиа и телевизионни канали.Госпожица Фурия Филиева беше  икона за феновете  и трънен венец за противниците...Нейният приятел и колега Корморан Куркума сформира цял екип , за да я открие.Той натовари Шерлота Тихостъпкова със съвсем не лекия  ангажимент на всяка цена да я намери, ползувайки професионални умения.Сега Шерлота сглобяваше пъзела, за да реши сложната задача и да открие отговора на въпроса, къде е Фурия ?!

                   Фурия Филиева, Корморан Куркума и част от антуража  влязоха  в един от най-изисканите ресторанти в  Перифер-бахча-хотел да вечерят след концерта си.Там откъдето идваха, работодателите бяха нарушили предварителната уговорка за хонорара, но доплатиха с две бурканчета тарама-хайвер, няколко луканки, Банско дядо, три бутилки домашно вино, един артешок и два праза, положени  в дълбока найлонова торба.Фурия беше бясна, защото даде всичко от себе си. Изпя им най-добрите си парчета: „Слънчев кошмар, ”Моно-стая „ и „Тръгвам си”. Беше ефирна като  Ева със смокиновия лист. Демонстрира съвършен блясък в тъмните си очите, чаровна усмивка, показваща щедро конски зъби и пластика на седалищните части на тялото. Но гостите на домакина във вилата бяха на такъв висок емоционален градус, че вече седянкуваха. Редяха своите хаотични монолози и никой никого не слушаше. Когато ги поканиха в почивката на масата, до нея седеше един напращял и плешив политик. Той реши да ревизира лично формите й от кръста надолу, докато Корморан се блещеше срещу една мис Донякъде-вселена. Това сложи  край на нейното въздържание.Тя скочи, подхвана нежно, но решително домакина и го отведе навън. Изказа му с вибриращи трели в гласа възмущението си и тогава коригираха сделката. Една част от хонорара да бъде в натура, поради нарушаване на клаузи от договора и разминаване с естетическите вкусове на слушателите. Вътре вече някой си Илия водеше еротичен диалог с  кандидат-монахинята Ирина...

                                        Свирещите и пеещи талантивъзмутени потеглиха с колата си към центъра на големия град. Компанията се разположи край  двойна маса в ресторанта на Перифер-бахча-хотел. Фурия си поръча коктейл Маргарита и отиде до тоалетната да се освежи. Повече не се върна. След час взеха да я търсят, но от нея нямаше и следа. Провериха навсякъде. В мъжката и дамската тоалетна, в кухнята и складовете към нея, в рецепцията на хотела и  във всичките му двеста и шестнадесет стаи разбира се с намесата на органите на реда. Кучетата все хващаха някаква следа, но резултатите бяха нулеви. Тогава Корморан отчаяно реши да потърси помощта на не безизвестната  Шерлота Тихостъпкова.

                        Сега ще се впусна малко в подробности около личността на детектив Шерлота. Може би си я представяте като енергична жена на средна възраст с  волева брадичка, с широко изпъкнало чело, говорещо за интелект и с умни  очи. Нищо подобно! Седнете и се хванете за ръба на масата, защото ще ви кажа, че Шерлота беше пенсионерка. Вярно-изглеждаща добре, но колко да изглежда добре една пенсионерка?!Тя беше роден детектив. Цял живот нагъваше като памук-шекер детективски романи. После  сама взе да си съчинява всевъзможни казуси и да ги записва. Получаваха се истински бестселъри. Започна да ги помества в криминалните списания „Среднощни катили” и „Веселите апаши”. Съдбата й помогна  и я изпрати на работа в частната детективска  агенция „Нема лабаво”. Ползуваха я като момиче за всичко.Чистеше офиса, поливаше саксиите с трилистника и палмата, в които детективите  гасяха фасовете си, купуваше им мекици от закусвалнята на пазара и вареше кафе сутрин и следобяд. Разнасяше съобщения и слушаше жадно как  шефовете й - двама бивши служители на МВР и двама пенсионирани юристи, обсъждаха всеки възложен им случай. Понякога Шерлота деликатно се намесваше, но нейната вещина смайваше детективите и те все по-често започнаха да се съобразяват с мнението й. Когато две от заплетените истории бяха безнадеждно обявени за неразгадаеми, Шерлота помоли да й дадат шанс да се потруди поне върху едната. Тая жена нямаше равна на себе си.Тя разтвори  потенциала си  като огромен  рекламен чадър и се отдаде на денонощен труд и наблюдение. Какво ли не прави?! Клеча с часове по ъглите, ходеше на гости и посещения, за да напъха тайно” бръмбарите”си  където трябва, лепи си брада, мустаци и бакембарди, влизаше през нощите в глухи офиси, за да заснема секретни материали и хакерски се промъкваше  в личните сайтове на заподозрените. Само за две седмици  привърши със задачите и  имиджа на „Нема лабаво” укрепна още повече. Но мъжете от агенцията не обичаха някаква жена да ги пъха навсякъде, където й е удобно и Шерлота бе помолена да изнесе спешно себе си от агенцията.Тогава тя разкри собствено детективско бюро, което скоро доби известност. Започнаха да я търсят да разследва какви ли не случаи. Шерлота Тихостъпкова разгадаваше и най-заплетените казуси и все по-често името й се споменаваше в криминалните хроники в пресата и в телевизионните предавания свързани с тежките престъпления. И ето, че сега пред нея стоеше договора и заданието на бас-китариста и гадже на певицата Филиева  Корморан Куркума. „Всяко престъпление е като чорап, в който има поне една изпусната бримка. Номерът е да открия тая бримка, за да започна да разплитам чорапа. Все от някъде ще трябва да започна диренето на бримката”

                                        Реши да започне от дома на Фурия Филиева.Трябваше да направи нужния оглед. Корморан й даде ключ за апартамента на приятелката си. Реши да го огледа  късно вечерта, за да не привлича вниманието на любопитните съседи. То можеше да й попречи на хода на разследването. Когато отвори вратата  я посрещна един сивобял персийски котарак, който направи гърбица и застрашително засъска срещу нея. Шерлота нямаше време да се занимава с домашния любимец на Фурия. Прекрачи го и отвори първата врата в ляво на коридора.Оказа се кухня. В нея можеше да се влезе само на кокили. Мивката  беше затрупана от лавина немити съдове. Едно малко кухненско диванче беше взело в меката си прегръдка  още около  дузина мръсни чинии. Сякаш отгатнал мислите й между краката й се промъкна персийския котарак и като влезе в стаята , веднага се качи на него и се зае усърдно да облизва една чиния . Няколко охранени хлебарки възмутено пропълзяха на пода, шокирани от светлината на крушката. Шерлота огледа професионално  занемарената стаята.Тук повече от месец са се трупали чинии. Те подсказваха, че в апартамента са живяли хора,които са се хранили  почти ежедневно, но са имали лошия навик да не  мият съдове...Въздухът беше  отблъскващ, затова тя побърза да затвори вратата и да отвори друга. Беше модерно обзаведен хол с мебели от естествено дърво и изработени  по поръчка. Орехов бюфет, с кристални чаши и фин порцелан, малка секция и кокетна холова гарнитура от естествена кожа. Тук все пак имаше някакъв ред. Върху ниската маса лежеше пепелник с току-що угасена цигара.По ръбовете на цигарата светеха огнени искрици и това беше повече от доказателство, че някой съвсем наскоро е бил в жилището. А може би и сега да се спотаяваше някъде  тук... Във спалнята леглото беше растлано като за спане. Ухаеше на скъп парфюм.Но климатикът работеше включен и духаше топъл въздух. Шерлота го изключи и запита с алтов глас: ”Има ли някой тук?!” Не получи никакъв отговор, но за по-сигурно вдигна с няколко тона гласа си и отново зададе същия въпрос. Отново без  отговор.Тогава реши да направи подробен оглед на цялото жилище. Обходи  още веднъж кухнята, банята, тоалетната, терасите, мокрото помещение, хола и спалнята. В банята плочките бяха мокри, което още веднъж доказваше, че някой се е къпал  преди Шерлота да влезе.

                                   Когато тръгваше тя угаси навсякъде лампите и заключи.Слезе долу пред входа , отключи колата си и се вмъкна в нея. Погледът й се устреми към апартамента на певицата Фурия  Филиева. Не бяха изминали и десет минути когато прозорците на хола светнаха. Някой отново беше  вътре..И  не беше дошъл отвън, защото Шерлота през цялото време беше наблюдавала и външния вход. През тия 10-12 минути никой  не беше излизал, нито  влизал от улицата. Човекът горе можеше да бъде съсед.А може да се е  спотаявал  във входа, докато тя е оглеждала жилището на примата.

                                    Детектив Шерлота почти безшумно излезе от автомобила и отвори отново входната врата. Запромъква се   като котка  по стълбите. Внимателно пъхна ключа във външната врата и отключи. Сърцето й биеше лудо.Тя чувствуваше пулса си във всяка клетка.Отваряше врата след врата и оглеждаше стаите. Видя, че в хола на масата се беше появило шише с люлка, пълно с отлежало ирлахдско уиски и чаша наполовина пълна. Шерлота вложи цялата си детективска стръв, но пак не откри никой.Само че защо през цялото време имаше усещането, че някой диша във врата й.Отново угаси лампите и заключи външната врата.Реши на другия ден да се запознае със съседите на певицата.

                     На звънеца  пишеше Шеридан Момицов,а на вратата имаше месингова табела”Домоуправител”.Шерлота позвъни само веднъж. Отвътре се чуха стъпки и окото на шпионката проблесна наблюдателно.

- Кой е?- попита отвътре  мъж със стържещполушепот .

                       Детектив Шерлота  знаеше как да спечели доверието на такива ужасно предпзаливи личности.

- Вие ли сте Шеридан Момицов? Аз съм служител от съда. Бихте ли отворили вратата, за да поговорим.

                        Последва пауза от няколко минути изпълнена със съобразяващо мълчание.После човекът се прокашля  и каза заядливо:

- Аз съм, но не водя никакви дела.  Нямам намерение и в бъдеще да водя такива.

- Вие-не. Но съседката Ви от петия етаж, госпожица Фурия Филиева е призована за свидетел по дело за извършено прелюбодеяние.Трябва да поговоря с Вас като домоуправител.

                           Ключът отвътре се превъртя два пъти, после проскърцаха резета, задрънчаха вериги и най-после вратата се отвори. Показа се мършав пенсионер с набръчкани и провиснали бузи  и с цялостен запуснато-нехаен вид.

Малките му очички се забиха в детектив Шерлота като метални види в меко дърво. Той целият премигваше като коледна лампичка ту от въпросителна към удивителна, ту- обратно, а това  й подсказа, че от  драката може да изкочи заек.

- Преди да Ви позвъня,  бях на петия етаж и звъних в апартамента на госпожица Филиева , но никой не ми отвори. Може би Вие като домоуправител и неин съсед знаете къде е тя? Ако ли не, то може би ще ми кажете поне, кой би могъл във входа да знае  нещо за госпожицата.?

-  Какво да Ви кажа. Аз от няколко месеца  съм се отказал от длъжността на домоуправител. Много години служих вярно и предано на съседите си, но понапреднах във възрастта и реших да дам път на по-младите. Новият домоуправител още не е свалил табелката от вратата ми. Казва се Козета Мишмашева. Тя живее на етажа на Филиева и мисля, че са добри приятелки. Знаете ли, че в последните няколко дни не съм виждал певицата. Може да е на турне някъде из страната или зад граница. Тя има приятел-музикант.Те винаги са заедно, защото са в един състав. Не е лошо момиче, но пее ужасно и тъй като е над мене, много често когато репетира, аз ходя със танпони в ушите. Винаги съм се питал какви са тия хора,  дето посещават концертите й. Гледал съм ги по телевизията... Скачат, размахват ръце, припяват й...Не е музика, а истинска какафония. Къде са нашите песни от недалечното минало, къде?! Та за какво дело казвате, че я призовава съда?

-  Един неин колега  прелюбодействувал със доведената си дъщеря и тя е призована за свидетел от страната на ответника.

                                    Шеридан  Момицов се приближи към  Шерлота Тихостъпкова и навеждайки глава към нея, дискретно зашептя:

- Тя се има много и с доцента срещу мен. Той се казва  Тихомир Потайнишки и е ерген. Много често кани  Филиева на кафе и тя с часове му гостува.Винаги се случва когато приятелят й го няма.

                                        В тоя момент от горния етаж се понесоха звуци на пиано. Шеридан и детектив Тихостъпкова се спогледоха озадачено.Момицов отвори уста като риба на сухо.

- Но нали казахте...

- Е, да, да...казах...- с  пресъхнала уста донади Тихостъпкова.-Извинете , но се качвам да проверя -и Шерлота се устреми към горния етаж.

                                       Натисна звънеца на госпожица Филиева. Позвъни няколко пъти, но никой не отвори. Свиренето спря, но външната врата стоеше все така безнадеждно затворена. На долната площадка старият господин Момицов не бързаше да се прибере в апартамента си. Шерлота Тихостъпкова съобрази и натисна копчето на асансьора. Слезе долу пред входа и влезе в колата си. За да не бие на око, караше едно раздрънкано петнадесетгодишно Пежо. Подкара го към паркинга от другата страна на кооперацията. Паркира и извади реквизита си. Залепи брадичка- катинарче, тънки мустачки и бакембарди.Скри късата си прическа под спортен каскет, облече дънки и обу маратонки. Като самата Афродита от морската пяна в колата се роди господин на средна възраст,спортно облечен и с вид на денди.

                                          Той излезе и се упъти към кооперацията . Натисна бутона за последния етаж и след това слезе два етажа по-долу пеш. Спря се пред вратата на госпожица Филиева и позвъни настоятелно.После повтори и потрети позвъняването, но без резултатно.Тогава отключи и влезе.В хола капакът на пианото беше вдигнат, но в апартамента отново нямаше жив човек.Шерлота никога до сега не беше преживявала такава мистерия. Защото както и да погледнеше на случая, той си беше истинска мистерия.Това беше третият й безрезултатен оглед. Как можеше да има такива явни доказателства за човешко присъствие, а огледите все  да показват пълно отсъствие. Това беше  чудо, но детектив Тихостъпкова беше прагматик до рехавите  корени на оцветената си коса и  не вярваше в чудеса. Защо постоянно имаше усещането за нечие присъствие  зад гърба си. Обърна се рязко, но не видя никой. Тогава припълзя страха.  Краката й омекнаха като сурова наденица, а по тялото и главата й  запълзяха ледени тръпки. Неволно приседна на дивана, за да се успокои и да обмисли ситуацията. Дълбочината на мисленето й  беше толкова голяма, че получи мигрена. И  въпреки всичко, нищо ново не можа да измисли. Родиха се неочаквано  странни мисли за призраци, духове, извънземни, за караконджули и какви ли не щеш още небивалици от световната митология. Детектив Тихостъпкова обичаше да се информира за всички проявления на живота, но това си беше нож с две остриета..И ето че сега цялата тая опасна информация свързана с мистериите нажежи до бяло реотаните на поизхабената й психика.Но не всичко беше проследено, не всичко беше научено за тая прословута певица.

                                         .Отново заключи апартамента и се отправи към масивната блиндирана врата,на която висеше табелка със текст:”Козета Мишмашева-моден дизайнер”. Позвъни продължително и зачака.Вратата се отвори и на прага й изгря модният лик на самата дизайнерка.Беше много светла блондинка със едва забелязващи се под тежкия грим очи,със кървавочервени  устни, набъбнали от силиконова чувственост и закачливо показващи се из под дълбокото деколте на шармантната  блузка силиконови гърди. Надолу беше обута с розов клин, плътно прилепнал към закръглените й бедра. В ръката й димеше цигара.

- Добър ден. Аз съм от полицията. Криминален инспектор Кармашиков. Бих желал да поговоря с Вас във връзка с внезапното изчезване на съседката и приятелка Ви-госпожица Фурия Филиева

- Е, господин Камшиков...

- Кармашиков, госпожице Мишмашева.

- Извинете, господин Кармашиков, но бих желала да поговорим вътре, защото работата ми изисква това. Подготвям представянето на пролетната  си модна линия и времето ми е скъпо...

- Разбирам Ви, госпожице и ще се постарая да не Ви го губя. Само няколко въпроса, ако обичате...

                              Дизайнерката  беше съчетала офис с ателие.Имаше диван, маса за кроене, шивашка техника, компютър и безброй снимки на модели и дефилиращи манекени. Атмосферата беше повече от приятна.

- Вие сте доколкото зная, приятелка с госпожица Филиева.

-О, силно е да се каже, че сме били приятелки! Вярно е, че поддържахме свежи съседски отношения и че като две жени, творящи изкуство, имаше какво да си кажем.

- Дори и така да е, все пак разкажете ми каква беше Вашата съседка? Проявяваше ли странности, какви контакти поддържаше и с какво Ви впечатляваше? На какви теми разговаряхте и направи ли Ви впечатление  преди изчезването й с нещо необичайно свързано с нея.

- Не бих могла да ви изненадам с нещо, господин Калашников...

- Кармашиков, госпожице Мишмашева...

- О, да, простете,господин Кармашиков!...Тя беше амбициозна млада дама, която се трудеше много, за да се докаже... Имаше приятел от бранша. Живееха почти заедно. Неговото име е Корморан Куров...

- Не Куров, а Куркума...

-О, извинете ме пак, господин Калташки, но аз страшно много забравям имената...

- Удоволствие е за мене да Ви извиня, госпожице Мишмашева, но съм Кармашиков, а не Калташки.

- Трябва да Ви кажа, че госпожица Филиева се занимаваше в малкото си свободно време със изучаване на магии, хороскопи, НЛО-та... Гадаеше по нокти, зъби и на ръка. Още чрез хвърляне на кокълчета, слънчоглед, царевица,боб и динени семки. Тя беше просто родена за това и изцяло се посвещаваше на окултните учения. Странното е,че след нейното изчезване непрекъснато от апартамента й се носят звуци от пиано, а като позвъня, никой не отваря...

                               Тук при тая тирада фалшивият господин Кармашиков  настръхна.Страхът отново го завладя.”Дявол да го вземе, Шерлота, осъзнаваш ли в какво се забърка?! Какво ли ще излезе от това  разследване?!”

- Ами в общи линии, май това е всичко, което мога да Ви кажа, господин Калъчков...

- Кармашиков, госпожице, Кармашиков...

- Дано така да е, господине, защото аз все пак малко се съмнявам. Отлепил Ви се е мустака...

- При такава информация стават и чудеса, госпожице! Извинете ме!

                               И  мнимият Кармашиков, намествайки мустака си, се изниза на заден ход от апартамента на  Мишмашева.Слезе на по-долния етаж и позвъни на звънеца на  Тихомир Потайнишки.Чу как някой се приближава към входната врата и дърдори нещо, от което нищо не се разбира. Вратата се отвори и пред  господин Кармашиков изгря лъскавото голо теме на Потайнишки. Бузите му бяха издути и дъвчеше нещо. Към  детектив Шерлота превъплатена в образа на полицейския инспектор Кармашиков се понесе революционната миризма на чесън.

- Аз съм полицейски инспектор Кармашиков. Вие ли сте Тихомир Потайнишки?Бих желал да разговаряме във връзка с изчезването на Вашата съседка, певицата  Фурия Филиева.

-Заповядайте,влезте господин инспектор!Моля,да ме извините,но аз обядвам-мляскайки и сеейки чеснови зловония  заобяснява научното светило.

                                 Пишман дубльорът на Кармашиков влезе и от пръв поглед разбра, че се намира в квартирата на учен, чиито действия се свеждат само до четенето и писането на научни публикации, монографии и студии. Книги имаше по столове, по маси, по земята, по дивани, по хладилника, печката и пералнята и даже в сушилника за чинии. Потайнишки разчисти малко място за сядане и покани Кармашиков да се разположи удобно в един фотьойл, а самият той седна срещу него в другия.

- Бихте ли ми казали сега, господин Потайнишки,какво Ви свързваше с госпожица Филиева.?

- Ох, ох, ох, ще Ви разкажа всичко, но не зная дали ще проявите разбиране и ще ми повярвате?! Но нека Ви кажа , нека Ви се изповядам , а Вие сам отсъдете дали говоря истината. Общото, което ме свързваше с госпожица Фурия, беше интереса и любовта ни към извънземни съзнателни форми на живот. Моля Ви, не се стряскайте! Дано да не си правите илюзия, че сме единствените разумни същества в целия Космос. Ако до сега сте живели с тая илюзия, то е време да  промените вярването си , защото ние наистина не сме сами в него. Има и много други, повярвайте! Аз съм човек на науката, но винаги много силно съм се надявал един ден да срещна извънземен разум. И това се случи. Веднъж, след един  изпълнен с неудачи, пренапрегнат работен ден, се насочих към парка.Седях самотен на  пейката когато се появи той- моето второ Аз. Изникна като майска гъба от нищото. Стоеше до мен и в първия миг не можах да осъзная, че беше буквално мое копие. Толкова бях потънал в проблемите си.

- Може ли да седна до вас да почина. Казват, че близнаците носят късмет.Винаги се заричам да пазарувам умерено, но после забравям и се товаря като магаре...

                                        Беше жена на средна възраст.”Боже мили, за какви близнаци говори тая жена?!Дали е добре с ума си?!”Помислих си го и погледнах към другия. Ахнах. Това бях аз, самият друг мой Аз. Същата голо теме, розови бузи,пъргавите ми кафяви очи, носът с гърбицата...Ами дрехите.И те бяха същите.Якето ми, шалът ми, дори чорапите и обувките .Всичко беше същото.

Гледах и не вярвах на очите си. Даже се ощипах, за да проверя дали не е кошмарен сън. Заболя ме- не беше. Бях на прага на истеричен пристъп, а трябваше глупаво да се усмихвам,з аради оная жена. Другото мое Аз ме гледаше с поглед,в който не се четеше нищо. Жената поседя за кратко и си тръгна. Останахме само аз и другия.

- Слушайте,ще ми обясните ли що за маскарад е това?!И какво целите да постигнете?

- Аз съм гост от съзвездието Табуретка. Планетата ми се казва 3 ХЛ и обикаля около летящата звезда РЛ. Ако Ви се представя с истинския си вид, няма да можете да ме възприемете.Затова реших да приема Вашия, което е по-добре и за двете страни. Знаем, че дълго време мечтаехте за тая среща и сега я преживявате.Ще имаме на разположение много време,за да се опознаем.

                                  Така започна всичко, господин Кармашиков.За да не бъда досадно подробен,  ще Ви кажа само, че минаха години от тогава. Връзката ми с извънземните от 3ХЛ се задълбочи и прерастна в приятелство. Но за беда имах неблагоразумието да споделя необикновеното си приятелство с госпожица Филиева.Тя идваше тук почти всеки ден и пиехме кафе.Бях споделил с нея за безценните подаръци,които ми направиха моите приятели от 3ХЛ.Имах една космическа емулсия, която трансформира материята в чиста енергия. Беше един от последните писъци на техните научни постижения.Изпивате една опаковка от тоя вълшебен елексир и вече сте невидим за околните.Всички прегради стават преодолими.Можете да си служите еднакво добре както с енергията,така и с материята.Пробвал съм я веднъж тая емулсия и мога да кажа,че и след хиляда години човекът няма да може да създаде нещо толкова уникално.Единственото условие е да знаеш какво количество да изпиеш.Колкото повече е ,толкова по-късно възвръщаш материалната си същност.Няма създадена противоемулсия и въздействието на емулсията отпада от самосебе си.Госпожица Филиева си е позволила да вземе шишето  без да ме пита и да я изпие цялата.Затова сега ще бъде невидима цели три месеца...

                                В тоя миг в стаята се разнесе плач и хлипане.Кармашиков подскочи.

- Не се плашете, господин Кармашиков! Май забравихте, че Ви казах, че за енергията няма прегради...Това е госпожица Филиева...

                                 Детектив  Шерлота Тихостъпкова усети, че цялата тая информация нажежи психиката й до червено и затова  започна да дърпа залепените си брада,мустаци и бакембарди с ужас и отчаяние.Спусна се към вратата и почти изкрещя на прага й:

- Пак ще се видим с теб, Потайнишки! Засега пазете госпожица Филиева...

                                   Три дена мисли Шерлота как да поднесе новината на Корморан Куркума.Реши да се срещне отново с невидимата певица.Помоли я да направи изявление и да разкаже тая космическа криминална история.Направи запис и покани в офиса си Корморан.Пусна му записа и двамата заслушаха:”Мили Кормо,трябва да ти призная,че аз извърших едно космическо престъпление.Знаеш ме,че съм луда по извънземните.От дете мечтая да се срещна с тях.Затова без да се замисля,откраднах едно тяхно изобретение,което те са подарили на доцент Потайнишки.Изпих го и бях наказана за своята дързост.Сега съм невидима и ти ще можеш да ме видиш отново чак след три месеца.Това е горчивата истина,скъпи ми Мечо.Състава ще трябва да я кара някакси без солистка.Историята сигурно ще ти прозвучи налудничево,но е истинска и те моля да повярваш на детектив Тихостъпкова.” След като изслуша записа Корморан каза само:

- Ти само ми се появи пред очите и ще видиш състав на кукуво лято,бездарно,извратено врескало!- и затръшна вратата след себе си.

                                   Случаят беше приключен.Нови  казуси се появиха в ежедневието на детектив Тихостъпкова,но тя беше поставила в рамка една статия от най-големия ежедневник,която описваше с големи подробности случката и я беше окачила на стената на офиса си зад бюрото...Тихостъпкова доби световна известност и стана още по-търсен детектив.Доцент Потайнишки продаде апартамента и по настояване на своите извънземни приятели смени самоличността си и отпътува в неизвестна посока.

                                    Измина повече от половин година.Един ден Шерлота получи писмо.Вътре пишеше:”Драга ми детектив Шерлота,сигурно много ще се учудите,че не съм се появила никъде до сега,но всяко нещо си има обяснение.Аз си върнах отново материалния израз,но се запознах с извънземните от планетата 3ХЛ  във съзвездието Табурветка и по мое настояване се преместих да живея на нея.Има кислород,вода и хубава природа.Чувствувам се отлично,но концерти изнасям само пред  болни страдащи от свръхщастлива  чувствителност.Аз пея,а те плачат, докато снижат градуса на щастието си до нормални стойности.Ей такива ми ти работи,госпожо Шерлота.Мисля да остана тук за постоянно.Доцент Потайнишки и той пристигна.Има и други от нашите.Скоро ще основем своя колония.Поздрави непремено  старата ми любов, Корморан Куркума.Дано да ми се е отсърдил.Ваша Фурия Филиева.

                     Шерлота остави писмото настрани и се замисли дълбоко за превратностите на съдбата...