Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мършав, с дълга права черна коса, брадясал и проскубан, с трескави подвижни зелени очи с жълта точка по средата на лявата зеница, с дрехи, неподлежащи на описание заради постоянно променящите се форми и големини на дупките и на нескопосано зашитите разноцветни кръпки по тях, не изглеждаше да оплаква загубите. Вместо това с нови сили се хвърляше да смесва разни прахове от стрити скални парчета, човешки кости, откраднати от гробищата на близките села, масла, оцет, мляко и някакви тайнствени течности, които пазеше в големи шишета от тъмнокафяво стъкло, прилежно подредени в най-дълбокия долап и надписани с “не пипай” и съответната цифра, в чието значение само той бе посветен. От време на време от маз ...