Късмет

Късмет

            Събуждането беше неприятно, главата ми тежеше поне половин тон, а в устата ми се беше загнездила не сдъвкана част от жилавото тяло на сириец-диабетик. Аспиринът беше на една ръка разстояние от мен, но сякаш бе на километри. Какво, по дяволите, се случи снощи? Бях там по работа, трябваше предлог, че преглеждам газовата инсталация, да огледам за ценности, картини, сейфове, техника и други неща, които намират бързо собственик на пазара за крадени вещи.

            Какво обаче се случи? Попаднах в разгара на веселба по случай рожденият ден на собственичката на къщата. Бях поканен да се присъединя към тях, след като прегледам газта и изглежда, че съм приел предложението. Оказаха се много любезни хора, нито за миг не се отнесоха с мен като с натрапник, или като с гост втора ръка, поканен там просто от немай къде. Успяха да ме предразположат и да ме накарат да се чувствам добре, прекарах няколко чудесни часа.

            Не помня кога точно си тръгнах само знам, че не го направих сам. Не мога да определя поради каква причина, дали заради многото изпито шампанско или заради неподозираното ми обаяние в старият ми форд до скромното ми жилище се добрахме двамата, аз и рожденичката, която все още беше тук и кротко спеше в леглото ми.

            Станах криво-ляво и направих кафе, което изцедих на магия от смачканият пакет, направих и нещо подобно на закуска, включваща черен хляб, бисквити и сладко от малини и излязох, докато тя още спеше.

            Върнах се след около половин час със всичко необходимо: памучно въже, топче скоч и храна за няколко дни. Успях да я завържа докато спеше и залепих устата и със скоча, в случай, че реши да провери кои са съседите ми.

            Порових из чанта и не поради нездраво любопитство, а да намеря телефона на съпругът и. Имах намерение след няколко часа да му отправя предложение за една прилична сума, срещу която би могъл отново да види половинката си. Усещах, че ще приеме без пазарлъци и без да намесва полицията.

            Понякога късмета ни спохожда не точно там, където се надяваме, но така май е по-добре, отколкото изобщо да не се сеща за нас.