Преди много години, в едни далечни земи, имало един човек. Той през целия си живот бил много добър и трудолюбив. Вършел всичко за семейството си и за другите около него. Имал добра жена, която също му помагала по време на трудност, и две дъщери, които той много обичал.

   Въпреки че не били много богати хора и работили от сутрин до вечер без почивка, те не се отказвали и правили всичко с още повече любов и радост. Добрият баща много искал дъщерите му да живеят добре и вършел всичко за тях.

   Когато момичетата пораснали, отишли в близкия град да се образоват, за да - дай боже - имат по-добър живот. Трудолюбивият селянин и жена му започнали да се трудят още повече, за да могат да платят на учителите на двете им щерки.

    Скоро те завършили образованието си и се омъжили. И двете си живели добре и били благодарни на своя баща за живота, който им е осигурил. Но, уви, един ден се случило нещастие. Добрият, честен и трудолюбив човек се споминал при  нещастна злополука.

    На прага между смъртта и живота видял един ангел. Той бил облечен в бяла роба и носел книга в ръцете си. И казал на добрия селянин:

    - Приветствам те, добри човече! Ти беше скромен, честен, обичлив и трудолюбив през целия си земен живот. Затова имаш право на едно желание. Какво ще пожелаеш?

    Човечецът помислил малко и отговорил тихо и с надежда.

    - Нека хиляди слънца огряват небосвода и те да бъдат душите на покойните, за да си ги спомнят близките в моменти на тъга и да се успокояват, поглеждайки ги.

    И в миг небето блеснало. Покрили го хиляди звезди. И оттогава, поглеждайки към звездите, хората си  спомнят всеки скъп човек и всяко негово добро дело…

                                                                14 Юни 2010г.