Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм различен от тях, оставил съм моя на специално отредено за това място, маркирано от общинари с небесен цвят.
Поглед отправен към поканите и централните места са вече заети. Минава ми мисълта, че няма да имам възможност да се евакуирам, ако се окажа неподготвен за иновативната театрална постановка на която, ще бъда един от гостите.
Вдигането на завесата е краят на дълго пазената тайна относно заглавието.
”Любовта като споделеност ", централното място на сцената е заето от 12 дома. Всеки един от тях, колкото и еднакви да изглеждат, се оказвам много различни. Последният от тях дори е затворен. Има форма на живот и на действеност в него, но тя е някак си, без външно материално изражение. Така ос ...