(Писмо до всички, които мислят като мен)

        Родина - има ли човек, който не е произнасял тази дума? Не вярвам! Всъщност, може и да има, но това ще да е някой на много, много ниско интелектуално ниво.

        А какво е Родина? Боже, колко се затрудних да дам кратко и точно определение. 

        Родина - там, където съм се родила, където е моят род, моята улица, моят град.     Но моя Родина е и Леденото езеро под Мусала, моя Родина е и стръмната пътека към връх Ботев. А като се покачиш на върха. Е-е-е-х, Родино моя!!! И на север, и на юг - ширнали са се едни полета и хълмове, едни планини с високи върхове и едни долини с бистри, бързоструйни реки. И всичкото това е Моята Родина. А само това ли? Моята Родина е паркът, който опира клоните на дърветата си току в прозореца, зад който е бюрото с компютъра, на който пиша. Моята Родина е и площадът, на който духовата музика вълнува сърцата ми с "Върви народе възродени..."

         Но моя Родина са и мръсните пазарища, на които гръмогласна мургавелка се опитва да ми пробута нещо, от което съвсем не се нуждая, докато другата прави опит да ме обере.

          Моята Родина са и автомобилните артерии, по които тече потокът, осигуряващ динамиката на живота.

         Моята Родина са и трудовите борси, на които се предлага нискоквалифицирана работа на високообразовани специалисти. 

         Още толкова много неща са Моята Родина. И разни телевизионни програми, в които К.И.Ф.Л.А, в качеството на телевизионна водеща, се опитва да ни демонстрира морални устои. И спортни клубове, в които спортът е последна точка в дневния ред. И училища, чиито випускници при споменаване на Питагоровата теорема отговарят "Абе, май имаше нещо такова"

          Моя Родина са и политиците, които с толкова ентусиазъм предизборно ни увещават да гласуваме, а после освен личната си изгода, нищо друго не ги интересува. И още хиляди, хиляди неща са Моята Родина. 

          Тази моя Свята България, която никога, за нищо не бих сменила.

          Трудно се живее днес в Моята Родина. Много трудно. Но ако я напусна, ако емигрирам, каквото и да ме чака там, от другата страна на границата - това ще е бягство. Бягат страхливите. Аз не съм страхлива!

          Твърдо вярвам, че ще се оправи обърканият живот в Моята Родина. Трябва да го оправим ние. Няма кой друг. Ние, които от любов към Нея, колкото и да ни е трудно, оставаме тук, защото според мен: НЯМА ПО-СВЯТО НЕЩО НА ЗЕМЯТА ОТ МАЙКАТА И ОТ  РОДИНАТА!