Борис седеше на хълма с платно и четка в ръка. Летният южен вятър си играеше с къдравата му тъмна коса. Очите му блестяха. В тях гореше един пламък, който никога не му даваше мира, но и никога нямаше да угаси…
В далечината се чуваха птици. Мелодичната им песен се носеше из полетата наоколо. Караха го да си спомни за онази нощ през миналото лято когато я видя за първи път. Беше в една тиха, но осветена уличка. През август месец. Борис обичаше да се разхожда из късните часове на нощта, а тя се прибираше. Беше нова в неговото село. С родителите и наскоро се бяха преместили от големия град. Търсили си по-спокойно място… Той веднага забеляза красотата и. Имаше черна коса, пъстри котешки очи, и трапчинки на бузите. Тя първоначално се стресна, но усмивката веднага се появи на лицето и след като той и заговори с плътния си глас. Дори се разсмя за първоначалната си реакция…Борис се запозна с нея. Беше очарован от присъствието и. Влюби се от самото начало. За него тя беше като богиня, но така и ...