На последното събиране с класа от гимназията дойдоха около десетина човека, което само по себе си, не беше зле. Поговорихме си - поне с хората около мен, за два-три часа. Изглежда всеки бе намерил някакъв път в живота, даже и тези, които навремето съвсем ги бях отписал, като вероятни да направят нещо от себе си. Всеки от нас разказа някаква съкратана версия живота си, в зависимост от това, от колко време не се бяхме виждали и какво тояно искаше да разкаже.
След срещата всички си казахме “Довиждане” и “До нови срещи”. Тръгнах към метрото. До мен крачеше Иво. Познавах го от 1-ви клас. Бяхме първи приятели тогава, после ни приеха в същата гимназия. Мисля,че училището, за което се класирах след 7-ми клас не беше лошо. Не си бях давал много труд по математика и оценката ми беше трагична, въпреки, че нашите ме бяха пращали на частни уроци и по математика и по литература. По български оценката ми бе по-добра и успях да се класирам за гимназия с разширено изучаване на английски. Оказа се, че И ...