Нашият Чико Чиков

Чико се почеса под мишницата,  и от там  се понесе аромата на  „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С  френско шампанско и шотландско уиски  днес празнуваха  двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия  мъж в страната. Тук беше целият хайлайф. Търговци на пушкала, собственици на футболни клубове, колумбийски генерали и африкански вождове,  си бяха дали среща на най-светското парти на годината. А тя не беше обикновена, беше първата високосна година на века.

          Дами с дълги тоалети, със супер къси поли и бодита на изчезване, се разхождаха из огромния парк с чаши в ръка. Придружени от мастити бизнесмени, те жонглираха умело с най-новите клюки и сплетни. Кавалерите им, със смокинги и джинсови якета,  пиеха и се оригваха звучно, надничаха  в пищните деколтета на цицерости светски  дами. Тук-там, по пейките и в беседките, се гушеха знойни плеймейтки  и нетърпеливи „босове” от елита на пущовете. Тази вечер всичко беше позволено, освен стрелбата. Чиковите хора бяха прекарали през скенерите всички гости и бяха прибрали  патлаци, миномети и други играчки.

          Чиков седеше на верандата,  заобиколен от група чалгаджийки и главния организатор на вечерта, елитната светска лъвица Ваня, която до скоро беше ватманка на трамвайна мотриса по линия номер десет.

          Чико беше бръкнал нежно в пазвата ù, и си играеше с лявото зърно, докато разговаряше делово с Флоритида, новата звезда на „Овчарски щуротии” - шоу бардака на Сашо Манекена.

          От парка се носеха стенания. Някой наближаваше края. Гиговеца извади непраната от 4 месеца кърпа,  избърса челото си от потта, която се стичаше от челото му на тънки кафяви струйки. Изплю се на мраморния под на верандата,  и клатейки се ритмично,  отиде да  вземе нова чаша  уиски от  бара. Беше познал стенанията на жена си,  която се беше уединила край басейна с Майстора - провинциален бандит с реноме на голям калибър. Цялото чалга общество беше луднало по него. Говореше се, че и бакшишите му  били от голям калибър. Беше вулгарен и безцеремонен. Чико не можеше да го търпи, но бизнесът си е бизнес. Майстора му осигуряваше митническите  формалности на шест гранични пункта. Дереше яко, но всичко минаваше безпроблемно. Беше ненаситен на жени и пари. Взимаше от мъжете и ги даваше на жените. Много често парите се връщаха към дебитираната сметка. „Оборот да става„ казваха  просветените в делата му.

          Тази вечер Г-жа Чикова беше неотразима. Дългата,  смарагдово зелена,  рокля  обвиваше  снагата ù  като копринена ръкавица. Дългата цепка, стигаща до пъпа, даваше да се види гладко  депилирания пубис. Деколтето  беше напълно затворено, какво да покаже, като нямаше бюст. Две зърна на ребро, това беше всичко. За сметка на това, ханшът на Чика беше толкова развит, че можеше да служи за масичка за бридж. Имаше определен успех сред южноамериканци, африканци и най-вече сред братята анадолци. А на окосмяването по краката,  ръцете и гърдите,  можеше да завиди и най-расовият кралски пудел.

          Чиков се беше влюбил в тази необикновена самка от пръв поглед. Беше я срещнал в Стара Загора, където тя работеше като шивачка. Срещнаха се в  бара на Аязмото и повече никога не се разделиха. Когато галеше голото ù тяло,  се пренасяше в родната джунгла.

          Моминското ù име беше Чона, но Чико уреди, чрез един „услужлив” чиновник в Райсъвета, в брачното свидетелство да я запишат Чика. И така Чона, косматата  циганка от старозагорско, стана жена на бизнесмена Чико Чиков и вече беше позната в хайлайфа като г-жа Чика Чикова.

          Край басейна имаше маси за мухабет. Там седяха близки приятели на домакина, кротко се наливаха с уиски и водеха делови разговори. От време на време някой от тях се навеждаше над басейна, изпразваше стомаха си и продължаваше да пие.  А на тапицираните с кожа отоманки някои гостенки се отдаваха на взаимни ласки и  палави игрички. Сред хайлайфа  понятието свян и срам бяха отдавна забравени отживелици. Това да не ти е джунглата, да се криеш от племето, когато ще зачеваш. Няма такова нещо. Нека видят приятелите и споделят с нас удоволствията. Още по-хубаво е, когато взимат участие в големия кеф, та кефът да стане още по-голям кеф.

          От Килифарево беше пристигнал самият Цар Пульо, представители на шоплъка бяха, както винаги Нане и Вуте. Даже Пена се беше телепортирала с Блейк, чак от Занзибар. Пена гледаше Вуте накриво, оти Вуте сакаше да оножда Флорето, както навремето сакаше да го прави с Джена, ама она напразно му върте ушите, без никакъв ефект. Ехххххххххх, какви времена беха, салама се правеше от месо, сиренето от млеко, а Стара планина си беше планина, която френците и ингилизите наричаха Балкани.

Пульо се насочи към басейна, придружен от свитата си. Изтегна се на една отоманка, и веднага Чика дойде при него да му вее с листа от бъз. Той беше стар приятел  на Чона от моминските години. Тогава тя беше на десет години и баща ù искаше за нея  сто хиляди долара. Беше все още девствена. А това струваше пари. Ама Пульо беше беден тогава, нямаше нито заводи, нито ферми, нито роби и робини. Беше обикновен принц от табора. Сега беше милиардер, можеше да плати и сто милиона, ама вече нямаше девственици. Чакаше да се върнат тия от френско, па дано между тех да намери некоя. Бяха настанали трудни времена.

Пульо се загледа в грейналата луна и си спомни за  боя, дето му тегли баща му, стария калайджия Манго, след една родителска среща. Пульо беше в пуберитета, бягаше редовно от часовете с Иванчо и Мехмед турчето. Бяха нацвъкали по десетина двойки и по четиридесет-петдесет неизвинени отсъствия. Като се прибра Манго от срещата, хвана Пульо за врата и бой, бой до скъсване. А  Пульо реве, та се къса, оти го боли и на един глас вика «защо ме биеш бе, тате, Иванчо и Мехмедчо също имат двойки,  ама никой не ги бие». А Манго налага ли, налага и  реди «ти, мискинино, не гледай Иванчо и Мехмедчо, Иванчо ще отиде в Канада, Мехмедчо заминава за Турция, ти, калпазанино, ти че я управляваш тая България, те за това требе да учиш,  мърда такава. Това добре запомни от баща си, идиот такъв.»

Спомни си Пульо тази сцена и му стана приятно. Колко далновиден е бил старият калайджия и вехтошар. Вехтошар,  ама Цар на циганите, пардон, на ромите.

          Чика му поднесе чаша, пълна с червено вино, любимито му Мерло  от Телиш, дето беше служил в казармата. Седна до него и почуства как някаква особена топлина я пронизваше   в тази прохладна вечер. Чика го успокои, усмихна се и обеща да се видят в неговия хотел в Монте Карло, още през идущата седмица.

          Тук  и там в огромната градина, нощта бе пронизвана от светкавици. Папараци  бяха нахлули и снимаха всичко наред. Жълтурчетата имаха нужда от фотоматериали за утрешния брой.

          Чико ги наблюдаваше и изведнъж му се прииска и той да стане папарак, да стане журналист и да вади кирливите ризи на хайлайфа на бял  свят. Това значеше всичко да започне отново. Какво от това, нямаше да му е за пръв път. Вече  виждаше как  се рови в мръсотията на «елита»,  как наднича в спалните на «знатни дами и "преуспели бизнесмени",  на богати водещи от разните тивита. Как  се промъква в живота на гейове и видни красавици от остров Лезбос. Искаше му се  да снима тайно,  не само задниците и циците им, но да снима продажните им души, ценоразписите им, да регистрира  тъпите им разговори и  продажността на това гнило, фалшиво общество. Герои на репортажите му щяха да бъдат случайни политици, корумпирани чиновници, бандити с бели ръкавици, лицемерни духовници и порочни «миски». Как хубаво би ги обрисувал, гледани от клона, на който се беше родил. Може да издава и собствен  вестник, за да не му пречат да казва «истината, само истината, цялата истина». Чико се изсмя гръмко, отпи от уискито, остави чашата и се почеса по тила. Никой не му обърна внимание. Всички бяха мъртво пияни, мъжете голи и нагли,  жените безсрамно разголили душите си и долните си страсти за пари, за секс и пак пари. Откъм градината се чуваха стенанията на Чика, която виеше като ранена тигрица в обятията на Пульо.

          Чико беше широко скроен, но въпреки това не възприемаше тия човешки табиети. В такива моменти си спомняше, че някога беше хубава, симпатична маймунка, скачаше от клон на клон, хранеше се с банани и фурми, смокини и папая. Пиеше вода от езерото на крокодила Кочо и дупето му беше червено. Всичко това беше вече изчезнало, освен едно. Дупето му беше все още цикламено червено. В яда си Чико смъкна паннталоните на Тед Лапидус, смъкна слиповете и  показа маймунския си задник на елитните си гости.

          За това  ще мисля утре, каза Чико, и утре е ден!