1
Тук небето просто си беше такова. Бонг го знаеше, но не го вярваше. Когато по време на деветата война цепелин натъпкан до горе с фуриоко като чувал с емигранти се взривил, небесният дух така силно изкрещял от болка, че през небосвода се отворила тази смрадлива помийна яма, която заливала хората от прокълнатите земи с боклука на бъдещето. Небето тук си беше такова - гадно, но поне си беше неговото небе, свободно и необременено от ограниченията на Държавата. Майната им на Държавата! Да се бяха нарекли Планетата по-добре. И без това владееха целия свят, а тези които се противопоставяха на тъй наречения император ги пращаха тук - в прокълнатите земи. Но изнеженият император не припарваше до тук.Не му стискаше!
- Нали знаеш, че еленът няма сам да си счупи врата. Стига си го мъчил!
- Знам татко. - Каза Бонг след което се чу мощно изпукване. - Просто се отблагодарявах на духа му.
- Просто глупости. - Каза баща му с усмивка. - И аз бях като бит кон и отнесен като шаман цяла седмица след първ ...