Гледам сивите хора, отдавна забравили цвета на щастието. Хората бързат в металния си свят, който за мен притежава очарованието на пейзажна картина. Аз виждам хълмовете, които ни обграждат, а те са забили поглед в паветата под краката ни. Единствено аз сред тълпата съм вперила поглед неуморно в безоблачното небе. Тревата в парковете е започнала да никне и искам да стъпвам неприлично боса върху нея. Ограниченията, които налагат улиците, ме спъват. Дърветата тук са подрязани в красиви форми, но аз предпочитам да гледам как клони им растат свободно, неподозиращи за съществуването на подобна естетична ампутация. Търся дивото в питомното, природата в града, извора в изкуственото езеро. Катеря се нагоре по хълма, по пътя са накацали улични лампи, а луната бледнее на небосвода, подобно на неонова реклама в метрополитния град.