Низ от истини

Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да я измериш. Не можеш да дадеш определение за нея. Тя надделява над надеждата, която все пак остава, но е някъде твърде бледа. Двете са несъвместими – като вода и олио.
Всеки ден се сблъскваме с истините за нас и за околните. Всеки ден пренебрегваме и почти всички от тях. Всичко с времето си. А дали всеки ден е един ден по-малко или един ден повече. Това е истина, която сам трябва всеки да намери за себе си. Дали яркият залез е предизвестие на бурни емоции или е просто предшественик на още една самотна вечер под звездите.
Истините идват под всякаква форма и по всяко време. Понякога са тъжни, понякога брутални, а понякога просто ни носят наслада от това да бъдем живи. Не във всички очи ще виждаме пламнали клади и не всяка усмивка ще бъде ярка като месечина. Самата истина е самият живот, а ние сами трябва да го намерим и да го приемем, и осъзнаем.