Минава 1 май.

Нормален ден. Неделя. Почивка. Типичен уикенд.

Няма да се връщам назад. Но в спомените ми са останали маса първомайски празници. Отначало – сиви задължения. Събиране на определено място, раздаване на плакати и знаменца, с които да изразим симулацията на кипящата радост от трудовия празник.

После самата манифестация. Блок след блок, кипящи и пускащи пара профорганизатори, подтичващи в, зад, покрай колоната, опити за скандирания и…

Минахме! На трибуната има някакви, знаем ги, ама не ни се гледат дори. Освен като знак – останаха ли назад, празникът започва.

Разотиваме се. Е, не баш веднага. В някои предприятия дирекцията е отпуснала малко пари и хората са почерпени с глътка бира или вино. Глътка! Повече е вече разгул, пиянска оргия, при това с покровителството на шефа…

Което веднага някой ще съобщи, където трябва…

Затова – глът! И – по домовете. Женените само, ергените тръгват по заведенията. Където трябва предварително да си се договорил, защото иначе ще висиш като цигански сопол в очакване някоя маса да се освободи…

А как се освобождава маса, когато времето е хубаво, след третата чаша и пиенето става квалитетно /поне в устата ти/, мръвките са сочни, компанията – все отбор моми и ергени. Някои до края на деня дори поставят основите на нова семейна клетка в разцъфтяващия социализъм…

Женените се прибират у дома. Кухнята е пълна с жени – една готви, две си приказват, друга разнася вече чиниите.

А децата играят на двора – предварително преоблечени, няма да цапат новите дрешки, я…

После – на масата. Където има и от пиле мляко,  и от козел сирене. За ястията не говорим – домакинята блести в целия ореол на кулинарията и могъществото на фантазията женска, дето от нищо прави манджи и скандали…

А на другия ден е разтоварването.

На третия се разказват истории и легенди за деня на труда, минал в ядене, пиене и… Хайде да не припомням, че има и деца…

Само дето днес го няма 1 май.

Дори официозно. Дори лицемерно.

Първо – колцина ще излязат на манифестация в чест на фентъзи празник. Ден та трудещите се…

Второ, хората са заети единствено с протести. По нареждане на чорбаджиите, за да им докарат още пари от бюджета. Та кешки някоя стотинка капне и за бачкаторите…

Трето – думата „труд“ стана някак си срамна. Да сте гледали филм за проблеми на работниците? Та дори за безработните?

Да сте чели роман? Или стихотворение в стил „Слава, слава на труда“?

Славата е за магистралните и политически труженички и труженици. Нормалните хора се опитват да се скрият от камери и чужди очи, да оцелеят някак си. Мимикрирайки…

Днес е друго време. Ново старо време. Битпазарна демокрация.

Друго трябва да се празнува – в тон с пропагандата и промиването на мозъците. Бизнес, далавера, мошеничество, алчност, хищничество, продажност, измама, кражба, егоизъм…

И си представям модерната манифестация. Портрети на новите герои – в костюми, не в заслуженото райе, плакати: „Аз съм центъра на света“, „Умри ти днес, аз не бързам“, „Моето си е мое, чуждото и то мое“, „Гледай, върви и пикай по вятъра“, „Отваряй си очите по заповед, гледай в правилната посока“, „Бързай да хванеш палците на краката, че други ще те изпреварят“, „Кой ми пика в гащите?“…

И – политикани, чиновници, крадци, измамници, умеещите да се въртят и избиват масло и от водата…

Само дето няма да е на 1 май. А някъде около 30 февруари.

Който ще се появи в календара. В чест на битпазарния морал и демократичната свобода на робите…