Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки,  за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изоставен, наранен, да не бъдеш оценен и обичан така, както ти си обичал. И аз бях така. И ти вероятно знаеш това. Знаеш, че всеки човек на този свят страда. Че любовта е най-сладката отрова, че може да те убие. Да убие сърцето, с което си обичал до полуда, но да остави едно живо тяло, агонизиращо от терзанията и едно празно съзнание. Една душа, която плаче, която вече няма да може да даде такава силно обич на никой, дори и този някой да обича истински, както ти някога си обичал. Не защото не иска отново да намери щастието, което е имала преди, а заради растящия страх, че ако отново даде такава силна любов на някого, отново ще бъде изоставена, наранена и убита. Отровена от любовта.

 Може би е така. Може би не е. Може би аз не бях така наранена някога. Но щом те видях и се докоснах до теб, и в празното ми съзнание изникнаха спомените. Спомних си момента, в който за първи път те видях. Бях толкова глупава, но сега разбирам, че дори тогава съм усетила това, което сега е в сърцето ми. Гледах те така, сякаш ти беше най-прекрасното нещо в мрачния ми свят. От устата ми излязоха само думите ”Влюбих се” и за мен те бяха толкова силни, че ушите ми чуваха само тях и нито дума, от приказките на приятелите ми, че за пореден път съм поразена и покосена от вида на някое момче. Очите ми не виждаха смеха и подигравките им, гледаха само и единствено теб. Но дори и аз не знаех, че един ден като днешния ще си мисля за теб и ще те искам до себе си.  Намериха се няколко човека, които да ме обичат, или поне да казват така. Мога да бъда с когото от тях пожелая, но аз искам точно теб. Теб, който дори не забелязваш. Но как би забелязал, когато аз се страхувам да ти покажа.

 Страх ме е дори, че ще разбереш, че това е писано за теб, че е написано от мен. Страх ме, че ще разбереш какво чувствам към теб и че ти никога няма да ми отвърнеш. Няма да ти кажа коя съм, но ще те помоля да ме обичаш. Обичай момичето, което

 стои настрана и се надява да почувстваш любовта ù и да я заобичаш така, както тя те обича. Обичай ме. Обичай ме. Обичай ме.