Да срещнеш любовта на живота си не е много лесно в днешно време. Живеем в свят в който главно се гледа външността на човека, а не неговата истинска същност. Трябва да ценим хората които мислят за нас и които ни обичат, а не тези които просто се възползват от тялото или красотата ни. Хората които си заслужават идват в живота ни неочаквано. Даже не подозираме, че с тях предстоят най-хубавите моменти които някога сме си представяли . Такава е и моята история. Имала съм няколко връзки и както винаги в началото е приказка а след това идва онази буря, която разрушава всичко. В повечето случаи винаги липсваше нещо, беше едно такова обикновено и даже на моменти скучно.Не мисля, че съм претенциозна в избора си за момче. Просто искам някой, който не се отказва при първата трудност и който ще се старае огъня винаги да гори силно. Да ме обича лудо и да ме желае. Да прекараме младостта си по най-вълнуващия начин, а на старини да си спомняме с радост за миналите дни. В повечето случаи това се случва само по филмите и аз попадам само на загубеняци. Но знам, че моя чаровен принц е някъде там и много скоро ще го срещна. Все още съм само на 18 и може би ми е много рано да очаквам тази връхлитаща любов. На тази възраст няма нищо сигурно.
Сигурно беше само това, че на следващия ден бях на училище и трябваше да ставам рано.Сутринта станах толкова рано, че даже не разбрах дали въобще съм спала. Направих си кафе и започнах да се оправям за поредния учебен ден. Мразех да ставам толкова рано. Винаги бързах за автобуса и се надявах да стигна навреме за първия час. По-голямата част от класа проспивахме първите 2-3 часа. Никой не беше в готовност да се заеме с писане или четене. Имахме още една година докато завършим и само месец преди последната ни лятна ваканция. Надявах се това лято да бъде по-различно. Да бъде изпълнено с много емоции и весели, незабравими моменти. Исках да ми се случи нещо много вълнуващо. Планът ми беше просто да се забавлявам. Да излизам с приятелите си и да не мисля за нищо. Такъв беше плана, но не за дълго време.
Помня този ден сякаш беше вчера. В този ден имах уговорка с приятелка. Отидохме на редовното кафе, запалихме по цигара и се отдадохме на дълги разговори и смях. След не много дълго време телефона ми извибрира. Имах покана за приятелство, беше непознат. Приех я, понякога се получаваха доста интересни разговори между хора които не знаеха нищо за себе си. След като приех поканата помня как набързо изтрелях едно съобщение което гласеше “Познаваме ли се ?” и след не по-малко от пет минути получих ясен и точен отговор “ Не”. И след това нищо. Помислих си, защо за Бога пращаш покана на някой само за да потвърдиш че не се познавате. И точно тогава получих друго съобщение което гласеше че странникът искаше да се запознаем. И това и стана. След като се прибрах от кафе, вечерях със семейството си, взех си един душ и се отдадох на почивка. В този момент непознатият с име Иван отново ми писа. Започнахме да споделяме неща за себе си и малко по малко да се опознаваме. Беше ми приятно и интересно да си пиша с него, трябва да добавя и чудесното му чувство за хумор. Писахме си за детството, за времето на следващия ден, за минали връзки и беше наистина приятно. И двамата имахме какво да си кажем. Писахме си може би до към три сутринта, след което аз се предадох и се транспортирах в страната на сънищата. На следващата сутрин едва станах за училище. Беше ужасно да се става толкова рано. Отново проспах първите няколко часа и може би след третото изпито кафе се чувствах будна. Беше края на месец Април и всеки се радваше на пролетните слънчеви лъчи. Настъпи един от любимите ми часове- философия. Обичах да навлизаме в дълбоки разсъждения за дадени теми от живота. След като часа свърши аз погледнах телефона си и моят нов познат беше на линия. Писах му разбира се и той ми отвърна без закъснение. Разговорът пак започна с някаква глупава тема и от там се родиха много нови, за които да говорим. За първи път исках да се видя с някой който не познавам. Принципно си имах правило, че трябва да комуникирам с момче достатъчно време, за да изляза с него. Може би след седмица или две. Но с него не беше така. Имах чувството, че се познаваме от преди време и исках да го видя. Не обичах да бъда директна в това отношение. Повече ми харесваше момчето да ме кани на среща. Започнах да овъртам. Казах му, че на следващия ден почивам и няма какво да правя. Общо взето си просех да ме покани да излезем. Не исках да съм досадна разбира се. И накрая той просто го каза “ Искаш ли да се видим ?”. Развълнувах се. Нали знаете как ви се свива стомаха от вълнение. По много бърз начин изтрелях едно “ДА” и нямах търпение да дойде следващия ден.
Сутринта се събудих малко по-рано от обичайното. Направих си кафе и пуснах любимата си музика. Майка ми беше приготвила закуска, която ухаеше невероятно. След като закусих, влязох в банята за да си взема душ. Нямахме точно уговорен час. За това просто го изчаках да се събуди и да се разберем. Неговото сутрешно ставане беше по-скоро обедно. Уговорихме се да се видим следобеда на централната градска спирка. След като наближи три следобед аз започнах да се оправям. И изведнъж какво да видя- навън валеше като из ведро. Толкова се ядосах на цялата Вселена. Беше нарочно, просто нямах друго обяснение. След това реших, че ще стигна до града само с лодката която нямам и за това е по-добре да отменя срещата. Но явно след всяка буря изгрява красивото слънце. Времето беше толкова променливо, не знаех какво ще се случи следващите пет минути. След като всичко утихна, аз се облякох, взех чантата си и се запътих към спирката. Качих се в автобуса, пуснах си музика и колкото повече наближавах крайната точка, толкова повече стомахът ми се свиваше от вълнение. Когато автобусът спря на пирката, аз слязох, огледох се и го видях. Беше запалил цигара и ме чакаше. Погледна ме и ми се усмихна. Имаше красива усмивка. Подаде ми ръката си и сякаш остави миризмата на тютюн върху моята. Определено беше чаровен. Решихме да се разходим, времето беше прекрасно. Грееше красивото слънце, което накара хората да излязат от домовете си. Наоколо тичаха деца, хората се разхождаха и се радваха на момента. Но сякаш около нас нямаше никой. Отново се бяхме задълбочили в някакъв разговор и нищо друго нямаше значение. След дългата разходка решихме да седнем на една пейка в морската градина и да починем. Двамата започнахме да се закачаме и да се побутваме лекичко като малки деца. Неговата компания ми харесваше. Определено исках да го видя пак. Вече ставаше късно и трябваше да се прибирам. Като истински джентълмен той ме изпрати до спирката. Не спирах да го гледам докато не изчезна в далечината. Прибрах се вкъщи с усмивка до ушите. Взех си един душ и си легнах.
Следващата сутрин започна по обичайният начин. Направих си кафе и се насладих на топлия ден на двора. По-късно излязох с моята приятелка Ели в центъра. Времето беше много приятно. Решихме да се разходим. Взехме си пуканки, тръгнахме към плажа и започнахме да си говорим какво се е случило през изминалите дни. Реших да и разкажа за момчето, с което си пиша. Бях наистина развълнувана и имах нужда да споделя на някой.
- С него е много по-различно. Говорим за всякакви неща и не се притеснявам от нищо. Не е от онези типични излизания на които предварително си обработвам думите в главата. Забавно е и спокойно.
- Мислиш ли, че може да излезе нещо сериозно от това? - попита ме тя.
-Не знам. Не излизам с него с тази мисъл. Знаеш какво стана с последната ми връзка и не мисля да бързам.
-Само времето ще покаже- засмя се тя.
Вечерта се прибрах и видях, че Иван е на линия . Писах му и не след дълго време получих отговор от него.
-Хей, какво правиш? - попита ме той
- Бях навън до преди час и сега си почивам. Още малко и ще лягам, че утре пак съм на училище. Ти какво правиш, как си ?
-Добре съм. И аз бях навън и сега се излежавам и слушам музика. Догодина завършваш, така ли ?
-Да. Нямам търпение.
-Какво мислиш да правиш след това? Ще продължиш ли да учиш ?
-Не знам, попринцип такъв е плана, но първо ще си почина малко.
И аз самата не знаех какво искам да правя. Бях в такъв етап от живота си, че не знаех какво искам. Всичко се случваше наистина толкова бързо, времето летеше. Знаех само, че искам да го видя отново, да прекарам още един ден с него в смях и веселие и просто му предложих да излезем -Искаш ли да се видим? Може би утре, първа смяна съм така че следобеда ми е свободен ?
-Да, с удоволствие. Само казваш кога и къде и съм там.
-Супер, ще се разберем допълнително утре. А сега те оставям, ще ставам рано и се нуждая от малко сън. Пожелавам ти лека нощ и сладки сънища.
-Лека нощ и на теб и до утре.
На следващата сутрин както винаги бързах за автобуса. Часовете отново минаваха бавно и само кафето ме държеше будна. Извадих си телфона и започнах да си ровя нещо. След около две минути видях че Иван е на линия и се развълнувах. Действаше ми много странно. Познавах го от скоро а нямах търпение да го видя или да си пиша с него. И когато ми писа стомахът ми се сви на топка.
-Хей , добро утро- беше ми написал той.
-Добро утро и на теб. Наспа ли се?
-Да. Ти на училище ли си?
-За жалост да. Иначе предпочитам и аз да съм в леглото.
-Не ти завиждам. Днес към колко предлагаш да се видим?
-Предлагам към 18;00?
-Добре, тогава до по-късно.
Прибрах се от училище, взех си душ и се отпуснах на дивана. Мислех си за срещата с Иван. Боже харесвах това момче. Всичко в него беше толкова привлекателно. Компанията му ме караше да губя представа за времето. В повечето случаи когато излизах с момче ме целуваше на втората или третата среща, но с него беше така. Понякога ми се иска да ме целуне...просто да ме целуне. Искам да усетя устните му върху моите. Но може би той не чувстваше същото.
Времето мина неусетно, за това станах и започнах да се приготвям. Както винаги той ме чакаше на спирката с цигара в ръката. Предпочитахме да се разхождаме. И двамата не харесвахме да сядаме по кафета. Запътихме се към плажа и както винаги беше забавно. Говорихме всякакви небивалици и се побутвахме като малки деца. С всяка изминала секунда той ме привличаше все повече. Вече беше време да се прибирам и се запътихме към спирката. Автобуса наближаваше, а на мен не ми се искаше да тръгвам. Както всеки път Иван ме прегърна. Ароматът му ме пренасяше на друго място, не исках да се откъсна от ръцете му. Но когато го направих той ме дръпна към себе си и ме целуна. Боже не исках да спира да ме целува. За секунда времето просто спря да тече. Когато устните ми се отлепиха от неговите аз го погледнах в очите. Бяха толкова красиви. Автобусът беше на път да затвори вратите за това побягнах към него. Усмивката не можеше да падне от лицето ми, още усещах вкуса му. Прибрах се и не можех да спра да мисля за това което се случи. Не знаех какво да направя, дали да му пиша или просто да изчакам той да направи нещо.
Прибрах се, оставих телефона в стаята си и отидох да вечерям с нашите. Бях толкова развълнувана, че дори нямах апетит. Стомахът ми беше свит на топка, не спирах да мисля за него и за това което се случи. След вечеря, отидох в стаята си, за да си почина. Когато взех телефона имах съобщение от Иван.
-Хей как си ?- беше ми писал той
-Добре съм, а ти ?
-Аз също? Предполагам не съм сгрешил с това което направих ?
-Не, даже въобще. Честно казано ми се искаше от доста време.
-На мен също. Искам да се видим утре пак, ако нямаш някакви планове разбира се.
-Не, денят ми е свободен.
© Мария Петкова Todos los derechos reservados