ОСЛЕПЕНАТА БОГИНЯ

Петко Петканин метна недопушената хаванска пура през прозореца и взе жално да кърши ръце:

- Па толко народ излъга'аме, толко имоти заграби'име, па баш за т'ва ли, бе? Баш за т'ва, къде маса пари налехме, за него ли че ни съдят, бе?

Ояденото лице на адвокат Нешо Бояджиев не издаваше капчица вълнение. Той впери безизразен поглед в клиента си и отбеляза сухо:

-Е, аз те предупредих.

К'во си ни предупредил, бе? А? - Бизнесменът се запени и разгорещи. - Аз да не спиме кога ни говорат хората. Тебе па все опулен съм те слушал! Да бе казал, че и хотелчето могат да ни земат, хич немаше и да се хващаме да строиме на тоа парцел. Земята майната й, ама хотела златен ни излезна, бе! Ти знаеш ли колко пара е да купиш цел съвет по устройство на територия? Знаеш ли колко пара замина по материали и работници? И к'во правиме сега?

Адвокатът не слушаше. Той изчопли едно втвърдено топче секрет от лявата си ноздра и като се увери, че събеседникът му не гледа към него, размаза изделието си с показалец на долната страна на красивата дъбова маса. "Няма да бутаме на първа инстанция, нека Петко се поуплаши" - редеше мислено стратегията за делото. "Окръжните все ще се навият за три бона на калпак, плюс държавните такси още хилядарка, смятай - десет. За мене още десет-двайсет. Върховния съд ще го мислим после, те истинските собственици голи като мишоци в трици, я съберат пари за обжалване, я не".

Адвокат Бояджиев се изкашля авторитетно и заговори още по-авторитетно. Той знаеше, че професионалният изказ е най-добрият мотиватор за развързването на клиентската кесия, а и пътят към кесията на крупния бизнесмен Петко Петканин вече му бе приятно познат:

- Виж, Петко, ще говоря направо. Положението ти този път никак не е завидно. Срещу теб е предявен rei vindicatio иск от действителните собственици на процесния имот, а ти де юре си в позицията на недобросъвестния владелец. Освен това, по силата на императива, произлизащ от член деветдесет и втори от закона, и доколкото няма учредена суперфиция, тоест право на строеж в законоустановените...

- Ти к'во искаш да ни кажеш - изсумтя Петканин, секвайки компетентната тирада. - Че немаме ник'ви шансове ли?

- Съществуват известни възможности за благоприятен изход, но те зависят от грешки и пропуски на ищците. Важно е да се знае, че ти не можеш да им противопоставиш...

- Е па к'во не можеме, бе? Че ги смачкаме аз. Аз колко пари и мои купени хора си имам, те толко косми по главите си немат. Че ги купиме и теа, къде ше ни гледат делото. К'во като се фръцат, че биле съдии? Не се е родил човека, къде не може да го купиш с пари, Нешо, не се е родил. И теа че ни пристанат като им замирише на пари.

- Аз точно това исках да ти кажа, ти това дело по закон не можеш да го спечелиш.

- Ба, кой ти говори за закони, бе момче! То теа хотели и палати да не би със закони да сме ги вдигнали? Сега че си платим и да останат, ти само казвай колко щат онея с черните дрешки?

- Двайсет хиляди за първите две инстанции. После може да се наложи още толкова за последната.

Клиентът се изсмя гръмогласно и двата му златни зъба пробляснаха зловещо и сюрреалистично на оскъдната стайна светлина.

- Че те биле много мизерни теа, бе Нешо! Съдии-мъдии. Какво са двайсет бона като си ги разделат толко кратуни. И уж учени кратуни са. Па аз само от фондацийката ги набирам за една седмица. Напълни се светът с балами, бре-е-е-ей!

- Ти само ми ги донеси в брой - рече адвокатът като старателно прикриваше задоволството си от развоя на разговора. - Аз имам грижата нататък. Ще ги пишем като изплатен адвокатски хонорар и ще издам фактура на ООД-то. Хем счетоводно се отнасят като фирмен разход, хем накрая ще ни ги присъдят като съдебни разноски.

- Евалата, бе Нешо, сече ти пипето за десет. Инак немаше да си ни адвокат.

- Така. А сега дай да подготвим документацията. Тези документи ще ги представим като доказателства по делото. Я хвани писалката и ги завери за вярност!

- К'во казваш? К'во да направа?

- На всеки лист напиши едно "Вярно с оригинала" и се подпиши.

Бизнесменът измъкна от джоба на сакото си свръхлуксозна писалка "Шекспир", подарък от една от любовниците му - заместник министърка на културата. С едроват девствен почерк той декларира убедителното "ВЕРНО С УРГИНАЛА" и стовари инфантилния си подпис зад него. Бояджиев не си направи труда да го поправя. Той вземаше за аксиома явната житейска очевидност, че човекът с парите винаги е прав, дори ако греши.

След два дни Петканин предаде на своя довереник двайсет хиляди лева в брой. "Бизнес, както обикновено", мислеше адвокатът докато захващаше куфарчето с парите в месестите си ръце. Той изпрати бизнесмена до входната врата на кантората, увери го, че работата е в кърпа вързана и тегли ключа зад гърба му. Върна се в кабинета си и моментално се залови да отброява банкнотите. Съответстваха. Доволен, адвокатът се просна отвисоко на тапицирания си въртелив стол и си сипа чаша "Ханки Банистър" с лед. Вгледа се във внушителната статуя на Темида, с която го бяха наградили за особени заслуги от Сдружение "Юристи за почтеност и прозрачност" и измърмори глухо:

- Ех, Темидо, Темидо... Колко хубаво, че си сляпа и не виждаш... Добре ти е така.

Бояджиев се почеса по коремчето, отпи от кехлибарения елексир, оригна се леко и махна вратовръзката. Споходи го внезапно желание да палува. Той извика секретарката от съседната стая и свали ципа на панталона си. Отметна глава назад и блажено затвори очи.

През това време съдилищата в страната бълваха безброй решения и присъди и на всички пишеше "В името на народа". Неуморна армия от адвокати, въоръжени с куфари и чанти, сновеше из коридорите и асансьорите на всевъзможни учреждения. Все "В името на клиента". Изобщо всички правеха по нещо в името на друго нещо. В ресторантите строителни предприемачи вечеряха с общински експерти по териториално устройство и плащаха сметките им. В луксозните офиси апетитни секретарки обслужваха интимно възпълните си работодатели. По медиите млади репортерки възхваляваха крупни бизнесмени като филантропи и меценати. На бляскавите коктейли фондации и сдружения награждаваха политици и властовици за приноса им за развитието на обществото.

А богинята Темида бе заключена в кабинети и кантори на хиляди юристи - студена, мълчалива и с привързани очи. Везните и губеха способност да отмерват точно, а мечът й ръждясваше с всеки ден и час.

Някой беше я осъдил на унизителна и бавна гибел.

/Всяка прилика с действителни практики и реални казуси е случайна/.