18 jun 2009, 17:42

Педиатрична комисия 

  Prosa » Relatos
3401 0 2
8 мин за четене

      Днес петнадесети юни 2009 година преживях един невероятен куриоз с участието на дъщеря ми Виктория.
      Всичко започна миналия понеделник, когато прекрасната ми дъщеря се разболя и отидохме на лекар. Нашата педиатърка доктор Груева ни изпрати на специалист „Уши, нос и гърло“ и аз реших да не ходя някъде далеч и се ориентирах към 26 поликлиника в Люлин. Попаднахме на доктор Куманова, която ни изписа капки за нос правени в държавната аптека с антибиотик в тях и още няколко лекаства през устата за алергичен ринит и за конюктивит.
Една седмица се лекувахме така по предписание. След, което в петък се засилихме на контролен преглед при същата тази доктор Куманова в 26 поликлиника в Люлин. Да ви кажа очаквах да сме добре и да си тръгнем на градина, видимо на детето нищо му нямаше освен зачервеното гърло, което така и не се излекува. Докторката обаче, каза, че имаме проблеми с третата сливица и, че от носоглътката и се стичат гнойни секрети. Изписа ни „Аугментин“ и „Коларгол“ и ми написа талон за комисия 14 в 12 поликлиника в Люлин. Каза, че трябва да отидем при доктор Лазаров, който бил председател на детската педиатрична комисия и специалист „Уши, нос и гърло“ за продължение на болничния и ни каза непременно да отидем сутринта към 11 : 30 часа. След, което видимо се изнерви при опитите си да напише „Амбулаторен лист“ на нововъведената им програма, която непрекъснато даваше някаква грешка и даже се наложи да рестартират един стар компютър чиято марка не видях, но определено не изглеждаше първа младост. И такаааа ...
Ето го този понеделнишки бодил.
Към 11 : 00 часа с детето слезнахме на пазара да си вземем тролей номер 7 до 12 поликлиника и естествено си продупчих билет. Стигнахме 11 : 25 на регистратурата от където ми обясниха, че всъщност доктор Лазаров е следобяд. Аз се поядосах на доктор Куманова за дезориентацията, но все пак вдигнах рамене и заведох детето да хапне пилешка супа за обяд в едно близко денонощно заведение. Поиграхме си на една площадка наблизо в района и по препоръките на жената от регистратурата към 14 00 се качихме пред 14 кабинет да чакаме доктор Лазаров. На вратата имаше табела, че ще закъснее и ще дойде към 14 30, а всъщност се появи 15 30 часа. Ние с Вики, която е на три години и половина стойчески си изчакахме реда и към 16 : 00 часа благополучно влезнахме при доктор Лазаров. Обясних му за какво иде реч и той се изрази по следният начин „Тази овца доктор Куманова пак не е разбрала нещо“. После едва ли не ми се сопна, че аз още щом се е появил е трябвало да му кажа за какво чакам и ми каза, че такава комисия има в трета градска болница. Ядосах се, бяхме изпуснали и часа за пиена на антибиотика. Добре, че знаех къде се намира трета градска болница. Веднага се засилих с трамвай номер осем и слезнах след тунела на Люлин.
Рекох си ето сега вече ще идем на комисия и ще ми дадът болничен, който не аз бях поискала, защото ако ме питате за себе си не бих взела болничен при тази система в България. Стигнах на регистратурата на трета градска болница, а там една жена на около петдесет години с къса пострижка ми обясни малко грубо, че председателката на Детската педиатрична комисия била отпуска от две седмици и може би нямало да я има още две седмици и нямало, кой да ми даде продължение на болничния и, че не знаела къде другаде има такава комисия, която да може да ми даде болничен. Казах и, че според мен трябва да се предвиди един човек, който да я замества, а тя вдигна рамене и каза, че така било по закон. Обадих се на приятеля ми, защото се видях в чудо и потрес. Обясних му ситуацията и, че влача детето цял ден по жегите вместо да стой в къщи да се лекува и дори си поплаках малко. Кой ще ми плати обезщетение за изразходваните нерви и за похарчените средства за градски транспорт и за това, че болното ми дете на няма и четири години цял ден се пече и пътува в градският транспорт, който не му понася, защото при пътуване я боли коремчето.А? Наближаваше 17: 30. чудех се известно време какво да правя и се засилих към моя личен лекар да го попитам за съвет. Той ме ориентира към една клиника „Медива“ съвсем близо до нас в, която се оказа, че има детска педиатрична комисия и дори ми записаха час за седем без петнадесет вечерта. Тъкмо се успокойх и хоп ново двайсет ... Докторката председателка на комисията там ми каза, че прословутата доктор Куманова ми е написала някаква си комисия номер 14 и това не е тяхната комисия и няма право да ми издаде тя продължение на болничня и така ...
Сега вината ще си е моя, заради грешката на една докторка „Уши, нос и гърло“ ...
Честно казано по едно време ми се стори, че тази „Детска педиатрична комисия“ е някакъв изчезващ вид животно защитено от закона, което крият от хора като нас и, че някакви доктори се опитват да ме нахъсат да преследвам комисията докато не получа жълта книжка за най- добър идиот ... та те така.
Потресена съм, а вие?

 

Всичко щеше да бъде наред ...

Да ви призная след този случай и най-вече ако продължи да се развива така наистина ще могат да ме освидетелстват. Просто ми се иска все повече да съм се родила в друга държава.
И такаа ... В понеделник така и не взех болничен. Ще попитате защо, аджаба?

Ето ви и отговора, защото 14 комисия е “Уши, нос и гърло”, каквато няма в “Медива”.

Обясниха ми, че трябва да си взема талон за педиатрична такава. Във вторник ходих и обясних на доктор Куманова в 26 поликлиника какъв е случаят разказах и го целият и тя каза, че си няма и понятие, че вече така стоят нещата. Каза ми, че преди това е имало комисия в 12 поликлиника. Даде ми талон за 17 педиатрична комисия и ми пожела успех. Аз отново бях с детето. Днес вече е сряда, нали?

Значи след три дена път с камили мъките продължават ...

Днес след като детето закуси спокойна, че най -сетне ще имам болничен и някакъв статут ще бъде установен аз с детето отидох в “Медива”. Там какво мислите ми се случи. Отново жената на регистратурата ми обясни, че не ми трябва талон за петиатрична, а за обща комисия. Кажете ми това вече на какво ви прилича?

Естесвено пак ходих до 26 поликлинка и взех два талона с един и същи номер, единият е за педиатрична, другия е за обща комисия и имам час в осемнайсет и тридесет следобяд за обща комисия в “Медива”. Стискайте палци да не се налага да ходя до здравната каса чак на пазара “Иван Вазов” да пиша обяснение. Знаете ли, доктор Куманова всъщност се оказа една разбрана жена и всичко, което ми се е случило произлиза от нежеланието на доктор Лазаров д ми издаде болничен, защото 14 комисия си е “Уши, нос и гърло”, а той е такъв специалист, уж.

Следва продължение в очакване на болничния ...

Ех роден дом,
гнездо проядено от
неразбории ...
бих написала цял том,
от всичките ни
простотии ...
лекувани от д-р Хаос
но в български вариант,
да се справяме сами
трябва ни талант ...
за нервообразуването
няма пауза,
препускаме небивало из
хаос

Днес е четвъртък ... да не повярваш.

Всяка история си има край и все пак. Знаете ли вчера отидох в “Медивата” в осемнадесет часа и тридесет минути и хората с час от пет и петнадесет още не бяха минали през комисията. С детето се заредихме в тясното фоайе да си чакаме реда. Слава богу, че баща ми се появи да я разходи навън. През това време се заприказвах с един мъж на около шестдесетте и той ми разказа как в Щатите всеки един закон и всяко нещо направено от държавата е в помощ на хората. Как минималната надница на час е десет долара и как дъщеря му е родила там и живее там и не мисли да се връща. Та се замислям все повече за бягство нанякъде. Тук просто няма оправия. Поприказвахме си и стана към деветнадесет и петнадесет. Баща ми се върна с Виктория и тя дойде да седна в мен. През това време влезе една какичка ... поне видимо на възраст около осемнадесет години със счупена ръка и щерка ми започна да ме разпитва какво и е. Някъде около пет шест пъти ме попита и какво и е на какичката докато не се разбра, че всъщност тя не е какичка и има син на четири години. Човекът с когото приказвахме за чужбина ни пусна да влезем преди него, за което съм му благодарна. И какво мислите се случи?

Мислите си, че най-сетне взех болничния ... ха ха ха ... лъжете се?!

Вътре беше само доктор Янчева мисля, че се казваше и изобщо нямаше сестра.
Тя започна да пише амбулаторен лист и написа един болничен до половината, като ми каза да дойда днес четвъртък сутринта да ми го допише сестрата от хирургията на име Вяра.
Е днес трябва да ме почерпите ...
Детето се наспа и към единадесет бяхме пред “Медивата” за да разберем, че Вяра е на домашно посещение и трябва да я изчакаме да се върне. Изчакахме около час и тя се появи. Преди нас имаше една жена за същото. Влезнахме и ....
Ураааааааа ... този болничен ще си го закача на стената. Имах чувството, че съм взела някаква диплома и съм издържала с отличен изпита по търпение, а вие как смятате?
Уффф ...

...

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието! Според мен си има художествена стойност, защото е представено като разказ. Разказите са литературни творби смятам. Всеки си има гледна точка и моята е такава.
  • Смятам, че трябва да открие нова рубрика, примерно "Записки по българските здравни пътеки"
    Ако не друго, поне ще споделим челен опит от един "екстремен" спорт.
    ..........
    Желая здраве на всички.
Propuestas
: ??:??