Градът
Гъсти тъмни облаци се бяха надвесели над металургичния комбинат. Комбинацията между цинк, въглероден диоксид и други отровни газове не властваше само око завода, а и в града. Градът, от който всяка сутрин хиляди души пропътуваха около три километра, за да приемат нужната им доза отровни газове. Докато те тровеха телата и душите си в металургичния комбинат, техните наследници кръстосваха улици, паркове и заведения, убивайки скуката. А през това време смогът убиваше тяхната младост. Малцина бяха тези младежи, които имаха амбиции да напуснат града, да следват, да пътуват. Имаше една универсална, всепризната истина „Щом завършиш училище, ще те вземат на работа в комбината. Там плащат добре”. Тази мисъл, доказала правотата си във времето, беше мотото на не един подрастващ в града. „Щом завърша, ще работя цял живот, затова до тогава трябва да си убия времето с нещо забавно” продължаваше то. И наистина, на местната полиция често ù се налагаше да прекратява аморални младежки сбирки и сб ...