6.
- Николай? – чу глас съвсем близо до ухото си – искаш ли да отидем да изпушим по една цигара?
Николай се обърна и видя Юрий до себе си. Явно току-що се беше измъкнал от блъсканицата.
- Искам да изляза малко на въздух – каза Юрий.
Николай се наведе към Светла, която стоеше облегната до него на стената.
- Отивам малко навън. Потърси Адриана, трябва да е на бара.
Светла кимна и продължи да си тактува с музиката. Николай тръгна към изхода. Юрий вървеше след него. Разноцветните светлини играеха по лицата и телата на хората край тях, като хищни пеперуди, привлечени от аромата на пот. Николай ненавиждаше този клуб, но си бе казал, че тази вечер ще ходи където Адриана иска. Не че изобщо му се излизаше, така че бе все тая къде е.
На входа ги лъхна мразовит студ. Нова година бе отминала, и януари се оказа, както винаги, по-студен от декември. По тротоара, купчини замръзнал сняг бяха застинали като древни, неоформени скулптури. Ледът по улицата лъщеше мазно под светлината на уличните лампи. Дв ...