...сега ще се опитам да ти разкажа всичко, без главните букви и без точките, защото те преграждат мисълта, поставят я в рамка, спират естествения й порив да се излива в пространството на черепната кухина спокойно, убиват я, сега ще ти разкажа всичко от момента, в който излязох от синята стая, където няма никаква синя фея, а само сините ми сълзи са попили по пода и затова подът ми е толкова син, прилича на море, което всеки момент ще те погълне и не можеш да разбереш къде отиваш и защо отиваш, просто знаеш, че отиваш, в онзи момент, когато излязох от стаята осъзнах най-важното, усетих най-същественото и необратимото - аз и моята коса не заслужаваме да чакаме повече и трябва да предприемем нещо по въпроса, по големия въпрос, знаеш за какво ти говоря, моля те, не се преструвай, че не знаеш и недей така многозначително да ми се усмихваш, знаеш за какво говоря и сега, докато се опитвам да разбера смисъла на това, което ти казвам, започвам да потъвам в мълчание, да се давя в тишина, толкова ...