5.

Демокрация и творчество

“Да превърнеш живота си в добре организирана игра, е нещо несравнимо повече от това той да протече като преживелица”

                                                                                     В.Рибаров

Ще ви разкажа една история. И да кажете на Лъки, няма значение…Вече няма значение! Откакто вкарахме в Двореца Интернет…Но нека да карам по ред! Самата история, както всички истории, започна в леглото. Преди около година. Беше ранна утрин. Пролетна утрин…Лек ветрец поклащаше пердетата на отворените балконски врати. Аз се прозявах самодоволно, защото простосмъртието ми се уреждаше добре, когато Лъки…Не! Не ми се говори…Без дори и да ме погледне, камо ли да ме прегърне и прочие, проговори с онзи тлас, който говореше красноречиво за взетите вече от нея решения.

-Мо, мили! – започна тя, а на мен, не зная защо, ми се стори, че попадам във вечността.-Искам да ми купиш едно Сайтче!

За първи път не побързах да се отзова…Но да ви разказвам ли? Само успях да я убедя, че преди да й купя Сайт за литература в Интернет, ще бъде добре да поразгледаме, да се ориентирам. И тръгнахме…В един, във втори….в трети. Обикаляме, гледаме, правим дарения наляво и на дясно според новата ни ценностна система, а хората се мръщят…мръщят. И до ден днешен не разбрах този номер. И ето, преди около два месеца Лъки отсече категорично:

-Мо, докато си бил Цар на боговете си се разхождал из шатрите на ХуНиТе, които са роднинско племе на ХуЛиТе, но, след като ти станах съпруга, ще отседнем за известно време в “Откровения”. Няма къде да мърдаш така, нали скъпи!?

С тези компютри целият Дворец се промени, дори и леглото ни, а Лъки не мирясва. Каза ми с някакъв нов, категоричен глас:

-Мо! Сватбеното пътешестие ще направим из дебрите на литературата. Искам да основеш прагматично направление в нея, но и в областта на любовната лирика. Ще ме възпееш, а аз ще мога да се представям пред гостите с нашия интелектуален продукт. Вече не ставам от екрана. Възпявам Лъки…Миналият месец едва успях да се откъсна за няколко дни и отидох на морето, а моята съпруга – тази лудетина Лъки, взела и вдигнала купон…Връщам се…резервите на Двореца – опустошени, а тя се прави все едно нищо не е станало. Добре, че си имам специални органи, които ме известяват за всичко, което се случва вкъщи в мое отсъствие.

Но чакайте! Нали щях да ви разказвам какво се случи днес…Скарахме се…Чудо на чудесата! Още не мога да повярвам…И то за нищо и никакъв коментар в Сайта!

-Мо! – започна Лъки с безцеремонен глас.-Пропуснал си да развиеш критичната функция на прагматичната школа в литературата.Това първо. И друго. Я, ми кажи какво е това “Живот”? виждаш ли? Не знаеш…А каква е посоката ни в живота? Пак не знаеш…И защо ми противоречиш, моля ти се, когато пиша коментарите си?!

Повече няма да ви разказвам. Само една подробност. Лъки се доближи до мен. Погледна ме усмихната и проговори с нежен глас:

-Критиката е любов, нали Мо?