Прегърни ме...

Питаш какво направихме ли? 
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че това между нас е лека заигравка на съдбата, но впоследствие без да искаме се оказахме в непознати до този момент дълбоки води…  
Знаеш ли? Всъщност точно ти ме научи да обичам истински, да изживявам щастливите си моменти до край. И аз обичам думите ти. Понякога ми носиш пролетта с тях, а друг път ме карат да треперя от студ – като северни ветрове, достигнали до мен…
Ние сме модерните Ромео и Жулиета. Само че си пишем писмата в „Откровения“, вместо да ги пращаме по дойката. Но при нас пречките са съвсем различни... И въпреки всичко – това между нас е напълно възможно…
Не спирай думите си. За мен те са като глътка чист въздух сред задимено помещение. 
Прегръщай ме, но не само с тях…