Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че си струва никога да не губиш надежда.
И то като всички цветя на тази земя мечтаеше само за едно: да бъде всичко за някого на този свят и този някой да се грижи за него сякаш е единствено по рода си. Искаше да бъде обичано от този едничък човек с най - голямата любов на света. Искаше да бъде за него и въздух, и вода. Беше готово да даде всичко от себе си, за да спечели този човек, дори ако трябва да пожертва едничкото, което притежаваше: своето достойнството.
И ето, че мечтата му беше на път да се сбъдне. След като дълги години се беше радвало само на мимолетни ласки от различни хора, най - сетне се появи един Човек, за който изглеждаше, че цветето е най - важно на света. Този Човек даваше най ...