Тази нощ бе една необикновена нощ. Вървях към дома си и ми се искаше да напиша всичко, което усетих, което изпитах, помислих и почувствах. Но не съм писала толкова отдавна, че се боях да не би да не успея. И все пак... след дълги минути на взиране в белия лист и пламъка на свещта, се престраших да опитам. Да опитам да претворя ударите на сърцето си на хартия...
Туп-туп-туп....ТУП...туп... тишина...
Тази нощ с улицата бе станало чудо. Всеки мечтае за чудеса и всяка Коледа аз получавам своето малко чудо. Днес това бе една улица и една детска книжка. Улица, по която често минавам, харесва ми да гледам витрините, книгите и всички красиви и бляскащи неща по магазините, на всякъде имаше красиви гирлянди, елхички с коледни подаръци, светещи лампички и коледна украса. Светът бе потънал в мъгла и всичко отвъд празничността на този ден бе угаснало. Мъглата забулваше сградите, хората, небето и земята, съществуваше само тази улица, приличаща на малка свещица сред непрогледния лепкав мрак на реалността. Почувствах се странно – романтично, нежно, коледно, празнично, красиво – приказно. Влязох в първата изпречила ми се книжарница и отидох право в детския кът. Толкова много приказки, който не съм виждала от дете. Исках да купя нещо на малкият си племенник. Обичам моментите, в които седнала на креслото у дома той изтопурква с малките си крачета и носи книжка, протяга ръчички и се настанява в скута ми за поредната доза приказни цветя, грухтящи прасенца и виещи вълци, които леля му изпълнява с обожание и желание за неговите усмивки и прегръдки. Но какво да взема? Красивите картинки пъзели с книжки, щеше да разпилее, без дори да разбере и в цялата какофония от цветове, животни и приказни герои изведнъж ръцете ми сграбчиха една розова книжка „Приказки за принцеси”, а зад розовите кадифени корици се криеха всичките ми детски мечти. Така скъпа ми стана тази книжка, че седях и я притисках до сърцето си и не исках да я пусна. Исках да я купя. Прелиствах картонените страници и от всяка една ме гледаше мило някогашната ми мечта – принцеси с чудни животни и прелестни рокли, летящи феи и шарени цветя, красиви принцове и замъци. Там бяха спящата красавица, малката русалка, красавицата и звяра и разбира се любимата ми пепеляшка... Толкова обичах тази книжка, че още гледам на нея като на нещо скъпо и съкровено. Много исках да си я купя, но етикетчето с цената й ме спря- как мога да дам толкова много пари за книжка с приказки ? Да изхарча толкова много по един спомен и една мечта ми се видя несериозно, детински, смешно и наивно. И сега съжалявам. Съжалявам, че продадох нещо толкова мило за мен, че го замених с прагматизма и здравомислието на възрастния. Сърцето ми се изпълни с онова пърхащо чувство, с нежност, безкрайна нежност, която искаше да обгърне целият свят, с любов и красота. Всичко изчезна тогава, когато в ръцете си държах малката розова книжка „Приказки за принцеси” имаше само чудеса и нищо друго. Когато я оставих на рафта с тежка въздишка, сякаш оставих там нещо от себе си. Все едно, че откъсвах за винаги чудесата от сърцето си.
Може би все още мечтая за един вълшебен свят, в който всичко е възможно. Мечтая за къщичката на Хензел и Гретел, за двореца на спящата красавица и за нейните три кръстници, мечтая до края на Пепеляшка и че и аз един ден ще обуя моята кристална пантофка. Мечтая да имам вълшебна пръчица. Още в детската градина за всяка Коледа си пожелавах вълшебна пръчица и люлеещо се конче. И тогава исках да променя света, и тогава исках с едно завъртане на ръката си всичко да бъде наред. Днес ми се иска да имах кръстница вълшебница, която да е идвала при мен в нощите на страх и самота, в нощите, в които съм плакала за всички принцове превръщали се в тикви. Иска ми се всяка сълза на обида и болка да е изтривана с вълшебство и чудо. Иска ми се да вярвам, че тези неща все още ги има и че винаги ще живеят в мен. Че сърцето ми винаги ще приютява и обича приказките за принцеси и аз ще продължавам да се виждам в тях и да чакам моят принц....
Защото всяко малко момиче мечта да бъде принцеса, а всяка пораснала жена, мечта да бъде... просто малко момиче.
А някъде там аз се изгубих останала в нищото между детството и онова, което наричат „реалност”, за да намеря своя свят, във който всеки може да бъде щастлив. Тази нощ аз нямах приказната бална рокля на Пепеляшка, нито магията на феите, нямах грацията и изяществото на балерините, но те заживяха в мен... защото аз все още съм просто малко момиченце, мечтаещо да стане жена.
03.12.08
© Свобода Todos los derechos reservados
и много ми хареса финала! особено, защото не казваш, че мечтаеш да си малко момиченце, а че Си такова! затова ти пожелавам просто : остани си мъничка и мечатеща! прегръдки!