(ВТОРА ПОСЛЕДНА ЧАСТ)

....................

Трябва да се запита по това прошение на Делчо, ама някой изпечен юрист трябва да се запита. Сам аз не мога да го реша. Да питам баща ми, стария адвокат, няма полза. Те бащите са такива: надалече са от тебе таман кога най са ти дотрябвали. Да му пратя телеграма до столицата, не ще е дълго достатъчно да опиша казуса. Да му пратя подробно писмо, не ще си хаби времето да го прочете. Тукашните прокурори и тях няма файда да ги питам. Дай им да ми цитират Наказателния закон, щом се насвяткат в кръчмата, ама по Гражданския хич ги няма. Нито го знаят, нито му отбират.

Кога човек е най-отчаян, тогаз най-хубаво се сеща що да струва. Достигнал до преждеописаната критичност, аз си припомних за бай Михал, стария председател на съда, който се бе пенсионирал, за да може да се насади моя милост на местото му. Бай Михал ми се чинеше престарял един глупак, чиято брада бе снежнобяла и видно се забележеше, че персоната му вече клонеше къмто изтъпяване. Той бе възпитаник на старата юридическа школа с изветрелите ù возгледи, но пък знае ли човек чия ръка ще го измъкне из трапа, щом сам е рачил*(1) да пропада в тоя трап.

  - Бай Михале, дошел съм да те видя и да те запитам по нещо си, бива ли? - замънках аз вступително прелюдията си.

  - О-о, Ваша чест председателю! На какво дължим, на какво дължим? - бай Михал ми се чини по-скоро присмехулен, нежели*(2) зарадван премного да ме види как му идвам на крака.

  - Виждай сега, бай Михале... искам такова едно да те запитам... по едно прошение граждански характер... Ти ме знайш мене, аз углавните казуси по ги вдявам из материя и процедура. Това дето ми е дошло доста несвойствено пада. Цивилистика*(3). Иска чалъм.

  - Чалъм иска животът, Дончо. Гражданското правораздавание не ще чалъм, ами да му познаваш гражданските закони. Те сами си вървят подир живота. Кой не знае живота, от него мирови съдия не става.

  - Добре де, добре. Я ми кажи ти като знайш тъй изобилно за живота, що трябва да се стори по това прошение? - и му дадох да чете грънчарската просба.

  - Що трябва да се стори ли? - повтори спокойно старецът, щом изчете до долу - Трябва само да се приложи Законът за гражданското съдопроизводство, дето сам си го знайш по-добре от мене. Ний, старите люде вече оглупяваме и заборавяме; вий с младостта ви делата и писанията ги вдявате повечко - и ме поглежда пак с неговата присмехулност и си поглажда бялата брада шегобиецът проклет.

  -Недей ми се надсмива тъй изотгоре, ами думай как да чиня. Ти си стар съдия с достолепен опит, с познания богати и мъдрост практическа, аз тебе те питам.

  - Ще ти думам. Чувай сега, Дончо, свиквай преди сичко с новостите. Свиквай, че и новости ще има да ти дохождат понявга, но няма да им се боиш, ами ще ги решаваш. За това са те назначили. Съдия, дето се бои от новости, само срами тогата си. Теб са те турили да мислиш по казусите, не да се плашиш, че не знаеш да ги решиш. Мисли, бре, момче младо! Нали баш в Академията си се учило? Що си смогнало да я свършиш и щом тейко ти те е наредил цял съдия, ще можеш и да напънеш бръмбарите и ветровете, дето обитават из главата ти и да помислиш с тях? Тъй ли е, кажи ми?

Аз тутакси бях станал премного засрамен и нямал бях сили да му отвърна. Мълчах и гледах към папуците*(4) си.

  - Чувай какво, Дончо, най-напреде накарай го твоя майстор да ги опише хубаво ония ми ти строшени грънци: какъв бол*(5) количество са; окомерно колко големи са биле на размери; от що за материал и сплав ги е изтипосал; сички грънци калайдисани ли са биле или не сички. Накарай го да зафаща молива и сичкото туй да ти го опише. То е много хубаво, че поне на грамотен ищец си случил, инак би било тегаво.

  - Това хубаво, ще да го накарам. Само не отбирам що има нужда да го карам човека тъй издълбоко да пише. 

  - Майсторлъка на всякой занаят е у дълбокото му, председателю Дончо. И при нашия е тъй, както при другите. Шивачът как зема най-подробни мерки преди да е наченал да шие сетрето*(6). Тебе пък трябва да ти е ясен до крайна пределност предметът на делото, преди да седнеш да го решаваш.

  - Да-а, май право ми думаш ти, бай Михале. После?

  - После ще разпоредиш да се призоват свидетелите, що са ти посочени по исковата просба. Там пише на три келеша имената со звучните им прозвища барабар. Тези келеши ти ще разпиташ, за да можеш от тях да се научиш за най-главното: кои аджеба*(7) двама човеци държат собственост върху двете животинки.

  - Значи допущаш да са два поотделни селянина, а не един и същий?

  - Двамина ще да са. Никой сам селянин не ще тръгне на пазар с чифте от две магарета, хеле пък разнополови.

  - Хубаво, двамина да са, както викаш. Сега сигура ще ми речеш, че редно се пада и да ги установя кои са таман?

  -Редно е, я. Таз обезвреда, дето се претендира с прошението, кой другий да я плаща? Ний с тебе ли? - тук бай Михал важно изтегна телесата си връз миндера и пак се побара по брадата си снежнобяла.

  - Тъй е, тъй е. Щом е имало свидетели на место, зорът ми да се домогна до собствениците на добичетата не ще да е голям - закимах аз в соглашение с моя добромислител. До тука все на добре върви, бай Михале, ала има една проблема, дето ми се чини мъчно разрешима. Проблемата с парата е то, да му се не види. Как ще знайм кач*(8) пара би добил грънчарина от проданта им, ако бяха останали цели и продаваеми изделията му?

  - Парата му ли те яде, Дончо? Чунким свиди ти се да му присъдиш повечко, отколкото сам припечелваш. Или пък ти се зловиди да оскубиш по-тънко селяните?

  - Не ми се зловиди нищо, бай Михале. Само се дивя как се полага да оценя вредата по размери имуществени.

  - С експертиза, как. Както всякой съдия прави, кога сам не обладава нужните знания из занаята и материала. Ultra posse nemo obligatur*(9).

Хич не отбрах аз на тая римска реторика, но бай Михал продължи със слова по-простовати:

  - Ще поставиш вещо лице, другий грънчарин, и ще му возложиш да оценява по показания и връз писмено описание.

  - Как за такова прошение експертиза, бе байо уважаемий! И отде да диря аз вещо лице, компетентно по грънци?

  - Ще дириш! Като си се цанил за тукашен председател, такива ще да са ти експертизите. Ако си желаел да имаш експертизи на градски къщи, файтони и финтифлюшки люксозни, да би си стоял у престолния град.

  - Ама вещо лице от де ще си намеря? На грънци нямаме тук другий майстор освен сам ищеца Делчо.

  - Тук нямаме, ала у следующата околия имат. Ще пишеш возлагателно писмо до колегата ти, председателя на соседния Околийски съд, дето почита хубавите вина и женички също като тебе. Поръчай му да ти посочи едно компетентно лице за оценителна експертиза на грънци. То ще да е тамошният им грънчарин.

  - Добре е намислено това, ама няма ли вещото лице да подложи на наш Делчо? - сомнявах се аз - Зер, гарван гарвану очо не дращи, ще земе онзи да надпише оценката.

  - Няма да я надпише. Интерес няма да надписва. Ако тръгне да раздува по оценка, то ще значи, че продава на по-скъпо от Делчо и като се разчуе, сам ще се подбие. Да не е будала, та да се подбива, хеле нали и пари ще земе за свършената експертиза.

  - Да, аз заборавих, че и да му се плаща ще трябва. От съдебния бюджет ли да разпоредувам да му се плати?

  - Как? Тъй ли се пипат държавни пари, бе синковецо? Бога ми, ти си бил по-замаян глупец, отколко съм те мислил. Ищецът има сметка от експертизата, значи тя трябва да е на негова си гърбина. Ако искът излезе основателен, сметката за вещото лице му се прибавя. А как ще чини ищецът, тебе това те не вълнува. В царска пара ли ще да му плаща, с ракия ли ще да го комка - проблемата си е нацяло негова.

  - И тука видно си прав, бай Михале. Ами ако експертизата покаже повече от шестстотин гроша по оценителната си стойност? Да речеме осемстотин или цял тон? Колкото покаже ли да му дам на оня михлюзин*(10)?

  - Ако покаже повече, няма да му ги даваш сичките. Ще му присъдиш в такъв случай колкото ти е искал, сиреч шестстотинте гроша. Научи се да не даваш повече, отколкото ти искат. То е същото като у живота, бре, зер ти не щеш да ти излазя име на мекушав сополанко.

  - Не ща. Сега от тоя цял моабет*(11) с тебе на конец заключавам за следующото: най-първо трябва да се опишат погиналите грънци из детайл и бол количествен, да се разпитат тримата свидетели, да се призоват ответниците по прошението, да се назначи експертиза и да се види оценката на вещото лице. Накрай сичко ще присъдя обезвреда по размер според казаното от вещото лице, но не повеч от търсеното от ищеца. Верно ли съм го зафанал? - рачих аз да обобщавам вече.

  - Зафанал си. Остава ти един последен вопрос да разрешиш по тоя казус. Сега ще те запитам нещо по-прибрано така, като колега. Ама не като колега-съдия, ами както един мъж другиго. - изведнаж белобрадият мъдрец придоби потаен и лукав вид - Ти, млади момко, на жена не си ли се качвал, бре?

  - Абе, бай Михале, какви са тия работи, дето ми запитваш? Защо ти е туй да го знайш?

  - Е, хубаво, де, виждам аз, че не щеш да ми отвръщаш, а да го пазиш в тайна само между тебе си и Бога. На тоя, дето пази много тайни, не му се откриват много истини. Ще ти кажа що те питах. Има тука един по-тънък момент и тоя момент не е юридически, председателю мой, ами е житейски. Още ли не можеш го зърна? 

  - Не зървам нищо, какъв момент още има? - зачудих се аз.

  - Обезвредата би се дължала не от сам ответник, а от двамина. Как мислиш да я разпределиш помежду тях двама?

  - Е, хубава работа, всеки ще има да плаща по половинка. Как инак?

  - Инак е. Рекох ти по-напреде, че мировият съдия трябва да отбира на живота. Как е станала белята според описанието в просбата? Я го погледни наново!

  - Ами докато две магарета провеждали любовна игра.

  - А строшените грънци где са биле?

  - Изложени пред дюкяня на майстор Делчо за продан.

  - Тъкмо това, Ваша чест председателю. И най-возможно това ще излезе потвърдено от показанията на тримата келеши, които са ти свидетели.

  - Е, и?

  - Дончо, бре! Ако да е било тъй, то ще значи, че мъжкото магаре тогаз е било покатерено връз женското.

  - Ще значи.

  - Ще значи още, че вредата грънчарска е била причинена така: съвокупно от две магарета, ала мъжкото е тъпчило изделията само със задните си два крайника, понеже предните му не са опирали о земята. Докато на женското и четирите са биле на земята и тъй то е могло да тъпчи грънците със сичките си крайници, сообразяваш ли?

  - Сообразявам.

  - И ето как ти се решава казусът, ако искаш да държиш сметка хем юридическа, хем житейска: ти трябва да осъдиш двамината ответника в соотношение две към едно. Две третини от дължащата се обезвреда да се поеме от собственика на женското добиче, а само едничката третина да се търси от собственика на мъжкото. Понеже един чифт копита не могат да строшат толкова, колкото за същото време ще строшат други два чифта.

Позамисли се бай Михал, сетне се поусмихна и додаде пак:

  - Е, кажи ми ти сега, господин председателю, не е ли такъв и животът ни човешки. Имаш ли си женска рожбица у вас, по нея и зарад нея всякога ще трябва повече да плащаш. Туй е то, Дончо, жената иска повечко пара, понеже струва доста повече от нас. Ако и да върши също повечкото поразия по света.

Скокнах аз и без да ми е искал, сам се спуснах да цалувам десницата на стария съдия. Таман както диванетата крадливи цалуват моята в съда, кога им наливам справедливост. Ще му цалувам ами, нали самият тъкмо бях извършил кражба по тоя нелек занаят: в името на народа да редиш съдбините им човешки.             

         (КРАЙ)

-------------------------

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:

(1) - рачил (разг.) - започнал, тръгнал, понечил

(2) - нежели (ост.) - отколкото

(3) - Цивилистика (юр.) - от латинското 'civilis' - граждански, частен - науката за гражданското право и частните правоотношения без държавна намеса. В случая означава, че казусът е от гражданска материя 

(4) - папуци (ост.) - меки кожени обувки, носени от представителите на по-издигнатото градско съсловие

(5) - бол (разг.) - много, множество, болшинство

(6) - сетре (ост.) - мъжко сако

(7) - аджеба (тур.) - всъщност, по-точно, наистина

(8) - кач (тур.) - колко

(9) - ultra posse nemo obligatur (лат.) - никой не е задължен да прави нещо извън възможностите си

(10) - михлюзин (разг.) - мързеливец

(11) - моабет (разг.) - непринуден, приятелски разговор