11 ago 2013, 17:07

Пътуване

  Prosa
607 0 1
1 мин за четене

Отвори прозореца.
Не. Отвори всички прозорци.
Нека пуснем нощта.
Нека всички звезди се изсипят в колата ни.
Нека поберем галактиката при нас.
Нека тишината се изпълни с песента на щурците.
Нека тъмнината полази по гърбовете ни.
Нека ни накара да настръхнем.
Отвори всички прозорци.
Нека пуснем дъжда.
Нека вятърът влезе да поиграе с косите ни.
Нека шибне лицата ни за всички пъти,
в които сме му се присмели от топлите си легла.
Нека водните капчици загасят и последната ни цигара.
Нека ги проклинаме цяла вечност за това.
Отвори всички прозорци.
Нека пуснем шума.
Нека светът ни настигне.
Нека ни оглуши с присъствието си.
Нека ни припомни, че сме живи.
Нека спука тъпанчетата ни.
Нека ни стресне. Нека ни остави без думи.
Отвори всички прозорци.
Нощта е любопитна.
Чуди се какво правим.
Пътуваме.
Ти - загледан в пътя.
Аз - сгушена на седалката до теб.
Помежду ни - тъма и бавна песен.
Купето е препълнено със звезди.
Дъждът вали в лицата ни.
В сърцата ни - само любов.
Ти и аз. Аз и ти. И пътят.
Винаги, винаги пътят.
Сега отвори прозорците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Марс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, как пожелах да попътувам с вас, до вас на задната седалка. Да помълча с вас и да се възхищавам на любовта в сърцата ви, която не се нуждае от празно бръщолевене, а само от тиха звездна нощ и пътуване в една посока, обща за двамата.Приятен път Мия!

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...