Предупреждение: Не очаквайте веднага да схванете сюжета!! Този разказ е странен. Всъщност, ама нищичко недейте да очаквате...


Дуфи, застанала облегната на перваза на балкона седеше и се подсмихваше. Беше изчерпала репликите, а Теди очевидно имаше някаква нова идея – очите й светеха, докато размахваше ръце сред прострените гащи на дядото на домакинката си.

 – И тъкмо така обичат да правят гадовете! Прошмулват се през най-малките отверстия и се крият... и изведнъж БАМ и са в стаята ти. – тя спря да поеме дъх – И тогава... о, тогава вече влизат като царе. И изведнъж ти си този, който трябва да се крие. Трябва да стоиш много мирно, много неподвижен, ако искаш – Дуфи разиграваше разказа във въздуха, приклекнала и озъртайки се театрално и тревожно във всички посоки – ако искаш, да останеш невредим. – Насред тези думи тя застина. Театралните движения на Дуфи също. Двете момичета се спогледаха – за момент бяха като статуи.

Дуфи подметна косата си. Включването на приятелката й вървеше към края си... но изведнъж очите й присветнаха отново. Моментът беше спасен – можеха да продължат.

– Като сапунени мехури!!

– Дааа... – потвърди Дуфи. Тя в действителност не си беше представяла кълбовидните мълнии като сапунени мехури досега, но изведнъж сравнението й се стори много удачно.

–  Плъзгат се по стените, но без да ги докосват, нещо ги привлича натам... сякаш изследват стаята. – Теди се замисли. Минавайки опасно близо до телевизора...     

   

Да, точно така правеха те, като малки (и в някои случаи – плашещо огромни) неживи медузи. Изцяло направени от електричество. Които влизат из чуждите бърлоги през прозорците и през ключалките. И пълзят. Към теб. Теб, но първо – всичката ти ценна техника. За да те видят как страдаш. Според легендите за тях нито един телевизор не е оцелявал присъствието им.
Оо, да. Едновременно истинско природно явление, но на вид повече като някое високотехнологично чудовище, излязло от Матрицата. Чувството, което създаваха у жертвите си повече напомняше на ужаса на Нео при първата си среща с двамата костюмари. Нямаха онези плашещи очила и противното шнурче за ухо, но затова пък и нямаха и очи, нито пък уши. Теди всеки миг би предпочела костюмар с гнусно шнурче на ухото пред кълбвидна мълния в стаята си. Някои неща са просто непредвидими (костюмарите никога не са били сред тях).
Като... смрадливките, тези привидно кротки твърдокрили. Или пък паяците. Или Дуфи, когато чисти балкона с кофа вода но види паяк в ъгъла. Или... ъ, Дуфи... като цяло...
 

–  Теди! – тя се сепна и погледна нагоре. – В момента с телевизора сме опасно близки! И сега какво става?

–  Ъ, а, да, ами в момента... – Дуфи играеше кълбовидната мълния? Честно, с един актьор на всички фронтове тази рубрика започваше вече много да прилича на Приказки за физиката. При мисълта, че колегата й е и оператор, и актьор, Теди събра малко кураж а собствените си умения на професионален физик-разказвач и продължи историята – една усмивка се прокрадна.

Това беше. Дуфи я видя, видя тази кратка проява на слабост у приятелката си. И тя видя Дуфи. О не, о, не! Тя видя Дуфи, приклекнала, ръцете в нападателна позиция... Опасно близка с телевизора, въпреки че телевизорът не беше на балкона, ами беше скрит далеч от опасността, някъде навътре в гостната.
Теди наистина опита, даде всичко от себе си да продължи историята. Ама лицето на Дуфи, та то толкова искрено се опитваше да бъде сериозно! И същевременно толкова сериозно се беше ухилила тя до уши. Край, това беше краят – ПХАХАХАХА!!
 

– ХихихихихХахаха.

– ПХухухухху, Ох, ще ме Умориш!

 

Смееха се като хиени, които за първи път са успели да запишат собственото си научнообразователно предаване.



 
П.С: Може би ако трябваше да избира все пак би избрала кълбовидната мълния. С нея е по-забавно вкъщи, отколкото с костюмар с шнурче на ухото. Честно казано, Теди не се беше смяла толкова, гледайки Матрицата.
П.С 2: Добре, че няма телевизор вкъщи от 5-10 години, защото най-вероятно той не би бил съгласен с решенията й.
П.С 3: Дори не разбрахме какво се случи с телевизора.

П.С 4: Питаме ли изобщо някога горките телевизори как се чувстват?