Хижата бе пълна с хора. Настроението бе приповдигнато заради празника. Лееше се алкохол, ехтяха радостни възгласи. Неколцина подпийнали дремеха на леглата покрай стената.
Момичето, което преди минута бе излязло да подиша чист въздух, влетя през вратата. Беше пребледняло, очите му гледаха стреснато.
– Някой крещи отвън!
Стоящите наблизо се спогледаха.
– Какво?
– Някой крещи като заклан!
Настана тишина. Хижарят и други двама мъже излязоха да видят какво става. Нейде в далечината пищеше жена. Мракът се бе сгъстил и не се виждаше на повече от десетина метра.
– Трябва да проверим какво е това чудо – обяви хижарят и изтича да вземе фенерчето си. Минута по-късно група от пет-шест човека се отправи с бърза крачка към източника на смразяващия кръвта вой.
Бързо я намериха. Беше дребничка, на около трийсет години. Лежеше до един пън и се гърчеше от болка. Обляното й в сълзи лице лъщеше на лунната светлина.
– Какво е станало? Какво ти е? – попита хижарят.
– Спънах се в коренището и паднах. Адски м ...