РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

                                "Да бъдеш жена - това е болка.
                                   Когато ставаш девойка, боли.
                                   Когато ставаш любима, боли.
                                   Когато ставаш майка,  боли.
                                   Но най-непоносима на земята
                                    е болката да си жена,
                                    непознала всички тия болки
                                    до една..."
                                                  Блага Димитрова


   Светлината се промъкваше едва-едва през спуснатите завеси и щори в спалнята. Тя спеше. Спеше много дълбоко и едва се чуваше дъха й. Легнала на ръката си, спокойно и сладко. Сънят съдържа необикновени  откровения и послания. Дългите, спуснати клепачи закриваха  очите, които толкова дълго бяха плакали... Почувства болка в ръката, на която беше легнала и тази болка я събуди... но днес е неделя... почивен ден и ще мързелува...
   С наслада се изтегна по гръб в топлото легло. На душата й беше леко и радостно, сякаш някакво голямо, безкрайно голямо щастие я беше докоснало през нощта. Каква щастлива вест й носеше толкова радост? Тъгата й беше изчезнала, беше се изпарила по време на съня!
   Наближаваше обяд, когато мудно се измъкна от завивките, вдигна щорите и дръпна завесите. Слънчевите лъчи палаво заиграха из просторната й спалня. Тя застана пред огледалото - винаги се бе отнасяла строго към хубостта си, за разлика от повечето жени, които придават често нови форми на чертите си. Огледа стройното си, здраво тяло, което години наред съблазняваше мъжете, огледа лицето си, косите, шията, очите - ето я промяната. В очите й имаше необяснимо нов блясък! Необяснимо? Усмихна се... съблече пижамата и тръгна към банята.
   Легна в горещата вана и притвори очи... Снощи влезе в аптеката и си купи тест за бременност. Пробата бе положителна! Тя е бременна! Ще става майка! Непознатото топло вълнение завладя сърцето й, душата й...
   Как ли ще реагира той? Имаха връзка от близо три години, но все още бяха в началото - без сериозно обвързване, обещания, клетви... а за брака той казваше, че е отживелица!... Но тя бе вече почти на 35 години, с наколко неудачни връзки  в миналото.
   Няма значение какво ще каже. Добре си дошло при мама, миличко! МАМА! Вълшебната думичка. Отново вълнението се надигна в гърдите й. Ако той е против, тя ще си го отгледа сама, е, с помощта на сестра си и майка си, разбира се. Баща и беше починал.
   Стана внимателно и излезе от банята. Облече се бавно, много бавно (нетипично за буйната й натура) и влезе в кухнята, включи кафеварката. Сега си обясни замайванията и гаденето. В нея заживяваше нов живот. Сърцето й преливаше от радост и мечти. Момче или момиче? Докосна с ръка корема си...
   Звънът на телефона, упорит и настоятелен, нарушаваше тишината в апартамента.
   - Да... да, разбира се, че ще се видим тая вечер... не, по-добре ела тук, имам да ти казвам нещо важно! Какво? И ти ли... ОК, ще те чакам...
   Така, той също иска да сме насаме и той загатна за важен разговор. Какво е намислил? Сигурно ще иска да се разделят. По-добре да изчака първо той да говори, ако е решил да се разделят - няма да му каже за бебето...
                                      
                                       І І

   Точно в осем часа той звънеше на входната врата. Влезе и я целуна нежно. Имаше промяна в нея, усещаше я той, но не бе сигурен на какво се дължи. Да, беше бледа, но лицето й бе озарено от някакво сияние! А погледът - какъв особен блясък... сърцето му се сви - може би се е влюбила в друг? Губи ли я?
   - Мила, ела тук! После ще налееш по едно питие, сега искам да ти кажа... Обичам те! Толкова отдавна те обичам, но не бях  идеалния влюбен, с нищо не ти го показвах, не винаги бях мил с теб, не винаги бях справедлив, но бях щастлив и те обичах, много те обичах през всичкото това време...
   - О, скъпи! - тя седна, защото не можеше да стои на краката си повече - цялята трепереше. Очакваше раздяла, а то... връхлетя я двойно щастие днес - сърцето й ще издържи ли толкова радост!?
  Той коленичи пред нея, хвана ръката й и заговори отново, трескаво и бързо:
   - Да, да, винаги съм те обичал, а сега искам да те помоля да станеш моя жена... вече се чувствам много, много стар... а не съм ли, след два месеца навършвам четиридесет, искам дом, искам семейство...
   - Виж... мили, почакай... Аз... аз също те обичам, но и аз имам нещо много важно да ти съобщя... бременна съм, чакам дете! Ще ставам майка, ще си имаме бебче... Още ли ме искаш, още ли ме обичаш?...
   Той бе толкова развълнуван! Ръката му, която постоянно стискаше нейната, потрепери. В първия  момент той пребледня, а после дива радост го обзе...
   - О, сладка моя, ще си имаме бебе? Истина ли е?! Ти ме направи толкова щастлив! Но щастието ми ще е пълно, ако  ми дадеш съгласието си да станеш моя съпруга!
   - Да, мили мой, да, да!!! Толкова се радвам! Аз не бях сигурна как ще реагираш, притеснявах се, че ще ме зарежеш!
   - Да те изоставя? Никога!!!
   Устните им се сляха в най-дългата, най-сладката, най-обвързващата целувка...
   - И... кога да очакваме нашето бебе?...
   - Сега, като се замисля, има вероятност да е подарък от Дядо Коледа.
   - Ей, а кой казваше, че по Коледа не стават чудеса...