Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни думи, за да не загубят небивалиците от чара си... Запазил съм също автентичната стилистика и някои диалектни и жаргонни форми. От тук нататък има думата братовчедът:

   Както вече на други места споменах, срешнах мойта Гюрга - Гертруда у съда у Павликени на делото за опито за убийство на Игнат Дравнико. Бърже разбрахме, че сме родени един за друг и за неколко седмици работата стигна до сватба. И сичко щеше да си бъде наред, ако не бехме решили, да направим тайна ергенска вечер, без да предупредим женорята...А и пустио алкохол така подлъга мойте авери Гацо Френскио и Игнат Дравнико, че като ора с вече семеен опит, они решиха у най-важнио момент, да не допусна и язе грешката да се оженим... Но да карам подред.  

   Та решихме значи ние с Гертруда, че е време да се земем. И на кой първо да се пофала, еми много ясно на аверите Гацо и Игнат. Отърчех при тех и им казах новината. Спогледаха се они, ама един вид серьозно значи, въздахнаха и Дравнико отсече „Е нищо, барем ше се напиеме!", а Френскио допални „Ем два пъти - на ергенската вечер и на сватбата!" Тогаз за пръви път чух за ергенска вечер, ама Гацо ги разбира тея работи, нели виде свет и се умеша и у чуждата култура, та реших да го послушам и да направим прощална ергенска вечер. Само не разбрах, що се зарадваха, че ше се напият, като они и без това секи ден пиени ходат... Както и да е. Насрочихме дата на сватбата и дата на ергенската вечер. Нея я избрахме да бъде неколко дена преди венчавката, кога Цеца - на Гацо жената и Гертруда щеха да са отишле да купат сватбената рокля. Пратихме ги надалече - у Асеновград, некой каза, че там има двеста и шеснайсе модни къщи за булченски рокли. Луда работа! И то при условие, че на тамошнио генеколог жената и она шие булченски рокли, ама пръва има информация за скорошните сватби...Та така, Асеновград беше ем далече, ем щехме да останем сами за наречената вечер. На Игнат жена му Дечка по това време беше на санаториум у Павел баня да си лекува нервите след делото и да отслабва...

   Ден преди ергенската вечер търчи поп Стефан у назе и ми вика „Пофалиха се Игнат и Гацо, че ше ергенувате. Да знайш ергенска вечер без курви не е ергенска вечер!" Бре мамицата му попска, се за жени мисли! Немаше как и него го поканих и па ми пофтаря „Да идеш - вика - у Плевен, там са най-арните курветки, язе ще ти кажа каде да ги намериш!". Питах язе Дравнико и Френскио дали да каним курветини ,а они като чуха, им светнаха очите като на маче у тъмното „Ми разбира се!".

   Дойде време Гертруда и Цеца заминаха у Асеновград. Запалих язе жигулето и у Плевен на гарата. Намерих неква Фани, попа ми каза нея да търсим, че она ше ме оправи. Спазарихме се и се разбрахме да докара ищата вечер още две дружки, ама вика „Парите напред и за такси до ваше село!" и аз хък-мък дадох ги. Връщам се дома и кво да видим - седи пред назе до вратника Тоше Шматката! Бехме наедно у казармата у Звездец. „Ти вика ме покани на гости, верно че преди седем годин, ма сега намерих време".  „Ами добре си дошел!" - прегърнахме се цалувки това-онова и му викам „Таман довечера ше ергенуваме!"

   Викнахме Игнат Дравнико, Гацо Френския и поп Стефан и се почна. Първом ги строих сичките по пет курса до мазата. Това буркани с мръвки, трушии, шишетата със сливовата, накрай се фанахме петимата и изкараме малкото буре с вино има-нема сто и педесе литра.   Попа го бех инструктирал да опече едно ягне, он е най-добар на чеверметата, у манастира ги е научил, та и него донесохме. И кога сичко ни застана подръки, седнахме на масата и почна запоя, ама ги предупредих, да внимават, че каде осем ше додат курветките и да не се напият набърже. Они ужким обещаха, ама така се нафърлиха връз яденето и пиенето, че май набърже забравиха за обещанието.

   И каде малко преди осем да е било Тоше Шматката вика „Дека ви е кенефо?". „На дворо под лиляка" и он бърже избега натам. Бехме го забравили в сладки приказки и наздравки, кога по едно време на външната врата се потропа. „Курвите, курвите!" - пръв рипна поп Стефан и отеднаж сите накуп се набутахме у антрето да ги срешнеме. Отварям язе вратата и....

   ....Отвънка дремат Цеца и Гюрга!!! И си рекох „Брях, сега си ева мамата !" А они си саблачат шлиферите и викат „Решихме да икономисаме от хотел, та затова по-рано...". А язе си мислим „Евем ви и икономията, евем!", ама си траем и се споглеждам с аверите, а и они малчат. И докат се гледаме като кутураци у антрето, е го Тоше Шматката се връща от кенефо. И от вратата вика и крещи - „Ааа, е ги курвите дошле, ама многу грозни тие бе! Кви са тия селски физиомонии, нели са от Плевен, що не са гримирани?! И що са само две, нали три требаше да са!" - ломоти Шматката и не млъква, а мене мравки ми лазат по гърба. Сите мълчиме като насрани, а он продалжева - „Ади де, ади влизайте! Не стойте у антрето! Грозни, не грозни, ше ви чукаме, пари са давани!".  Гюрга и Цецка почервенеха като раци и като скочиха връз Шматката, малии не е за разправяне - щеха да му извадат дзъркелите с нокти! А он завалията се върти кату въртоглав и се чуди, кви са тия курви дето му дращат сурата с нокте. Пръв се окопити поп Стефан. Мазно, мазно се изсули навънка, че и без това му беше излезнало веке име. Игнат и Гацо малчат като задници, дека не са яли цела неделя, а на мен ми светна, викам си ше се правим, че не го познавам Тошето и му викам „Кой си ти бе, ей? И как влезна дома?", а он отговара - „Па тебе много бърже те фана пиеньето, че си забравил как ти носех картечницата на гръб по баирите на Звездец!". Тогаз и Гацо вдена, каква игра играем и он се включи да помага и вика „Тоя е некъв луд, откаде доде не го знаеме!", а Дръвнико като най-прост се включи у най-неподходящио момент - „Ее, как бе - вика - цела вечер заедно пиеме! Тоше му е името, а прекоро - Шматката!". Гацо го срита, он си знае неговото. Накрая след хиляда разправии Гертруда и Цеца избегаха разревани у къщата на Гацо, а ние криво-лево обяснихме на Шматката каква грешка е направил. Седнахме на масата, сипахме си по едно, пиеме и мълчиме... По едно време Игнат Дравнико стана прав и вика „Марко, радвай се, брат! Отърва венчилото, давайте да се напиеме!". Гацо и он въздъхна „Ех - вика - сега да си бех пак ергенче у Париж, какво ли не бих дал...". А Тоше му вика „А бе ти сега много ербап се правиш, ама що не го каза това пред жена ти?!". И зехме да спориме, кво да правиме от тук нататък. Гацо и Игнат викат да не се жена, Тоше ме кара да се извинявам на Гертруда и да оправяме положението. И от дума на дума, сдърпаха се, и настана търкал и язе се включих на страната на Тошето. Бутнахме масата, бутнахме и бурето с вино, оно падна и се издъни и наводни /ели май навини/ стаята. И след много бъхтане ние с Шматката надвихме. Френскио и Дравника беха победени. И добре, че така стана, штото сега сигур немаше да съм женен за мойта Гертруда...

   На заранта Тошето като най-добър приетел пое целата вина, язе се извиних на Гертруда и она ми прости, а Гацо и Игнат имаха утехата, че ще се напият пак на сватбата... А с истинските курви ли какво стана - питайте поп Стефан. Они ищата вечер не дойдоха, завлекоха ме, после разбрах че попа им обещал да ни напие и на заранта да ни излаже, че са идвале. Те му се отблагодарили у Плевен. Туй го разбрах след време, ама не му се сърдих много на попа, щото след случката, не ни беше много до курви...

   И така, от мен да знаете, че ергенската вечер задължително требва да е без женоря! Ако требе у чужд град да идете, ако требе у чужда дръжава, ама по-далеч от женорята, че ергенска вечер с женоря - сватба разваля!