Абе някой знае ли реалния смисъл на думата щастие?

Какво е чувството да си щастлив и каква е причината за това?

Всеки го тълкува по различен начин:

за едни щастието е в парите, за други в безполезните материални неща, трети пък търсят щастието по баровете и дискотеките - бедни и жалки душички без достойнство, принципи нито ценностна система.

Алчни хора научени да се задоволяват с  материални неща, които след време не ги топлят и не запълват празнината в душите им..

Четвърти са като мен,но за жалост аз съм изключение...

Щастието не се крие нито в парите нито в колите, ни най-малко в секса...

Щастието се крие вътре нас, но малцина успяват да го открият и да се борят за него!

Абе хора, вие някога влюбвали ли сте се? Били ли сте обичани?

Някога били ли сте нещо за някого?

Неочаквано се запознах с едно момче, което е съвсем обикновено.

Бяхме седнали в едно кафене един до друг и въпреки,че ме беше срам го заговорих. Леле казвам ви прекарали сме часове в разговори без да имаме представа за времето, не усещах как времето ми с него изтичаше исках да не свършва.

Нещо в това момче ме грабна,успя да ме стопли въпреки, че бях студена и непоклатима като скала.С две думи летях, успях да се почувствам жива!

Очаквах с нетърпение следващата ни среща, която за мой късмет беше скоро.

На следващия ден се видяхме отново знам, че ще прозвучи смешно, ама тичах към него.Бързах с всички сили сякаш ме чакаше най-ценното в живота ми.

Видях го да ме чака търпеливо на една пейка и не помня как съм стигнала до там.

Помня как дълго време бях в прегръдките му и как имах чувството,че държа целия свят в ръцете си.

Не след дълго той ме целуна, леле мале, хора, нямам думи да ви обяснявам: тези устни ме съсипваха по най-добрия начин, караха ме да искам още и още да опитвам вкуса им..

За пръв път позволих на някой да ме целуне досега винаги отказвах - мразех целувките..

Той ми беше най-скъпият подарък, който съдбата ми е поднасяла.

Толкова бях замаяна,че не забелязах как минаха дни и как съм започнала връзка с този дявол с ангелско лице..

Малее заклевам не знам как стана всичко. Всичко се случи пред очите ми - гледах, ама не виждах. Не помня какво ме накара да отново да вляза в огъня и да се залея с бензин въпреки, че въглените от предишния огън още горяха..

Запалих огън върху останките от старо огнище.

В началото се усещаха силните, неугасими пламъци,които изпепеляваха бавно и мъчително останките от въглени на които не им оставаше много време.

Все едно ми слагаха сол в раните,  които бяха все още съвсем пресни. Болката, която изпитвах беше адска даже много повече няма дума, която да я опише.

Не съзнателно си позволих да вляза в средата в която съм се разболяла преди време.

За миг се спрях помислих реално над случващото се и си казах "Нека опитаме пък каквото стане! Бог ми дава шанс да бъда обичана! Заслужава си да поема риска!"

Тези думи дадоха шанс на една нова приказка на пръв поглед изглеждаща безобидна,а погледната от вътре - Истинска, луда,дива, която принуждава участниците да играят в театър със себе си и да са истински щастливи като деца...

Една неделна сутрин стоях в хола пиех кафе и си пуших, когато получих съобщение от него в което пишеше: 

" Заповядай на гости,ако имаш желание!"

Казвам ви ето на това се казваше утро.

Без да се замисля и без да губя излишно време, започнах да се приготвям за една невероятна промяна от която съм бягала доста време.

Не помня как съм се озовала пред вратата му - помня само, че желанието да го видя изгаряше цялата ми душичка.

Покани ме в домът му казвам ви имах чувството,че влизам в рая и стъпвам върху купища облаци.

Домът му беше доста уютен, но не можеше да се сравни с комфорта, който изпитвах когато бях до него..

 Не съзнателно му се метнах на врата като бебе търсещо майчина прегръдка.. 

Беше ми толкова хубаво, че не съм си направила труда да запаметя този ценен момент в съзнанието си.

Все още не разбирам какво ми се случва? За пръв път в живота ми имам причина да се усмихвам, причина  да живея... Някой, който е истински и не се преструва..

Някой, който  успя да ме изправи на крака,да ме държи здраво,за да не падна отново и най-вече  успя да  припомни, че съм живота има смисъл! От първия момент на появяването му се, дочуваха думите: "Момиче горе главата ставай от земята!"

 Като чуех думата любов си казвах: "Боже опази при някой друг я изпрати!" 

Бях изгоряла до основи, а той само с един поглед успя от прахта да запали огън, който да ме топли отново.

В погледа ми виждаше страховете и болката, която изпитвах. Но това не го спря даже му вдъхна сили,за да продължи...

Виждаше, че сърцето ми е разбито, но вместо да се изплаши взе  игла и с нежни движения започна да го пришива парче по парче.

По мен се забелязваха дълбоки пресни рани, които измъчваха бедната ми душичка години наред..

Започна да целува всяка една от тях. Странно е как целувка след целувка раните изчезнаха и на мястото им се появиха големи белези, които да напомнят,че на това място е била записана една неизживяна, минала история.  

Белези, които да ни дадат урок, че не трябва насилствено да слагаме край на любовта преди тя сама да си е отишла! 

С големи усилия съживи една моя личност, която беше непозната за мен.

Той успяваше да обича нещо преди то да е готово за обичане. Невъзможното правеше възможно.

Вечер ме притискаше към себе си, целуваше ме и заспиваше.

Така ме прегръщаше имах чувството че съм принцеса, че съм на най-сигурното място в света. Те бяха моето убежище в което можех да се скрия от света и никой не можеше да ме нарани.

Рамото му беше на удобното място за спане само там можех да заспя безгрижно и спокойно.

 Обожавах вечер да го гледам как спи и нежно да го целувам по челото.

В прегръдките ми спеше най-голямото чудовище,а аз го целувах и галех,за да има сили да ме разкъсва отново парче по парче.

Сутрин ставаше преди мен с нетърпение чакаше да се събудя с чаша ароматно кафе.

Целуваше ме и се усмихваше, така даваше успешен старт на дните ми.

Правеше невъзможно само, за да вижда усмивката на лицето ми.

Когато ме виждаше да плача, беше два пъти по-тъжен от мен.

Прегръщаше ме силно, целуваше всяка моя сълза и повтаряше : "Тук съм всичко ще бъде наред!"

Успяваше дори и през сълзи да ме накара да се смея с часове сякаш никога не съм била тъжна.

 Аз от своя страна реших,че нещо не е наред и както винаги реших да си покажа рогата.

Започнах да му викам, да му намирам кусури Абе от мухата слон правех.

Той от своя страна се усмихваше, прегръщаше ме и ми  казваше: "Ядосай се още малко!"

Пак успяваше без да полага усилия да овладее бушуващите дяволчетата в мен..

  Понякога в моментите в които теглиш майната на любовта и си готов да се откажеш от всичко. Съдбата решава да се намеси и да те възнагради за битките на които  те е подложила. Дава ти най-скъпото нещо на света - Любовта.

За това се спрях на въпроса Какво е щастието?

Знаете ли какво е - това са милион малки моменти изпълнени с незабравими преживявания.

Щастие е чест, достойнство, принципи, ценностна система..

Късно открих това съкровище наречено щастие. Открих го по доста странен начин чрез поява на пират готов на всичко,за да го открие и  пази.

Пират,който се бори,за да покаже красотата и смисълът на думата щастие.

Точно, когато най-малко съм очаквала  в момента в който в реален смисъл  "живота ме чукаше" се появява някой от нищото и успява   да ме направи най-щастливото човече на света.

Направи ме щастлива без дори да се налага да полага усилия.

Зареждаше ме с енергия, която ме караше да сияя.

Чувствах се като разцъфващо цвете,черпих сили за живот от силата, която той имаше над мен.

Не, най-голямото богатство не са парите, къщите, колите! Богатството (щастието)  е много повече от това! Най-скъпият дар това е любовта!

Безценно е да обичаш и да бъдеш обичан!

Някой преди време беше казал " За всеки има ангел и твоя те чака, имай търпение!"

Тогава мислех,че са врели некипели но сега вече разбрах,че има много смисъл в думите просто не съм прочела между редовете.

Понякога трябва да внимаваш и да намираш скрития смисъл на думите - Така е и с живота!

 ПС: Не ви искам мнението!!