Вървях по калните улици на някакъв пазар в неголям пазар някъде в Индия. Не знам как бях попаднал там. Беше като в сън - самолети, кораби, хотели, водач, който да ти показва пътя, така да се каже да те предпазва от това, което би могло да се случи. Нищо не се случваше. Хотелите ставаха все по-западнали, градовете по-малки, пътищата по-кални. Разбрах че с водач нямаше нищо да се случи. Нямаше да стигна никъде. По-скоро никъде интересно, това място, тази ситуация, която да ми говори нещо. Водачите бяха само до определено място.
Бях живял дълго. Бях богат. Имах адвокатска компания в Ню Йорк. Офисът ми заемаше целия 36-и етаж в небостъргач, които изглеждаше да е направен от стъкло. Имах семейство, деца, развод, второ семейство…развод. Бях сам. Не че нещо се промени. През цялото това време се чувствах май по един и същи начин - сам. Може и да е било различно в началото или по време на браковете ми, но в края изглеждаше, че винаги съм се чувствал сам.Сигурно така ми се струва. Сигурно е било ...