Слово на Слав Кр. Коруба по случай 24.05
Манифестациите бяха символ на принудата. Тази на "Най- Българският празник" не правеше изключение. Помня една година бяхме в края на редицата, просто направихме крачка встрани и избягахме. Оказа се безсмислено. Всичко беше затворено и всички бяха на манифестацията като участници или като шпалир.
Окичваха ни с ленти "Отличник". За случая отличници бяха всички, които не са повтаряли. Чак обидно! Човек си гради някакъв имидж на бунтар и непукист и хоп отличничка...За манифестацията се правеха дълги репетиции. В самия ден обаче , колоната се разкъсваше и ни гонеха като стадо: Бързо. бързо, бързо! И подтичквахме скандирайки на пресекулки. Нямаше значение какво скандирахме. Колоната отпред си имаше репертоар, колоната след нас също, като прибавим и музиката и диктора , всичко се сливаше в необразим шум, приеман благосклонно от чичковци , които ни махаха вяло с ръка. Така ,че като пораснахме си разнообразявахме репертоара с" Кръчмата студентски стол" Или " "Педагози демагози " и " "Историци истерици". Една година около празника си направихме купон. Денонощен. Съседите извикаха милиция, но ние решихме да пеем "Върви народе възродени" Викахме от терасата: " Пейте бе! Вие Българи ли сте? Това е най Българският празник!" Не пяха! И милиционерите не искаха да пеят. Възразиха ,че вече е Юни. Дребнави! През Възраждането това не би могло да се случи!
Ако не бяха Братята , сега щяхме да пишем с гръцки букви. И с арабски цифри! sh ; sht; ia ; iu...Като поляците. Ама те нямат толкова шиптящи звуци. И цар Борис-Михаил Горбачов, нямаше да вкара поганската ни държава в Европа. Сложи се началото на хуманна и напредничава литература като " Шестодневът" и " Беседа срещу Богомилите".
Макар ,че четох някъде, че Кирилските букви са Български руни от преди 7 хиляди години. И не били езически! 5 хиляди години преди Христа , но Християнски. Като е любознателен човек научава това онова. Няма да се разпростирам по въпроса, да не ядосам познавачите. Само ще кажа,че Глаголицата е създадена от компютърна програма с една Константа и поне един Метод.
В заключение, честит ви ден на Българската писменост, нищо че не е национален празник!Затова пък е интернационален.И него не можем да си поделим.
© Слав Коруба Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нцък, една флигорна манифестация не прави,... а оркестър с капелмайстор
-
Petar stoyanov Значи всички са играли по твоята свирка!
-
Еха, ами на празник ,като на празник...
Свирех на флигорна в гимназиалния духов оркестър и за нас беше своего рода гордост на всеки празник духовата музика да предвожда училището на манифестация. После на площада да свирим при предаването на знамето от випуск на випуск, нали е 24 май... -
Връщайки се назад, единствените моменти на възторг са били някъде в детските ми години и в началното училище, после "задължителното" стана някак тегаво. Няма начин да не отчетеш помпозността и лицемерието, па макар и замаскирани под красиви лозунги, които не израснаха с годините, а се повтаряха, повтаряха, докато загубиха цвят и идентичност.
-
Palenka, Аристократ си ти! За нас нямаше кюфтета, кексове, за рокли не сме и мечтали с братята ми!
-
Yotovava Риторичен въпрос.
-
Дали остана празник, който да празнуваме чистосърдечно, Коруба, от онова задължителното дали не се изгуби същността на светините?
-
А пък ние се радвахме, че не учехме, а празнуваме. Обирахме градинките и носехме цветя за венците. Манифестациите на никого не тежаха, защото след това играехме, а у дома ни чакаха пържени кюфтета и мешана салата, кекс и т.н. Големите имаха бал, ходехме да ги изпращаме със завист като ги гледахме колко са красиви, но и ние имахме нови рокли за завършването на годината.
Като те чета и си мисля как различно през времето "виждаме" спомените
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
