Случайности


Океанът бучеше черен и прииждаше на талази, като поглъщаше всичко, което се изпречваше на пътя му. Вечерта беше тъмна, луната - скрита зад облаци, а звездите проблясваха от време на време. Плажът бавно се покриваше с вода, защото приливът настъпваше.

В далечината се виждаха светлините на кръчмата до пристанището. Изведнъж вратата ù се отвори и с трясък се затвори. Отвътре излезе мъж, който тръгна по плажа, олюлявайки се. Държеше в ръка бутилка уиски, пресушена наполовина и криволичейки газеше във водата. Нещо ругаеше, но не се чуваше гласът му от разбиващите се вълни в крайбрежните скали.

Изведнъж на няколко метра пред него на една скала в океана забеляза фигура на момиче, което седеше и не мърдаше. Водата вече беше стигнала почти до глезените ù и се покачваше бързо. „Мамка му!” - изруга той. Започна да маха с ръце, за да ù покаже да слезне, но тя не реагира. Погледна го и продължи да седи.
-Махай се! Приливът!... - продължи да крещи той.

С видима досада захвърли накъдето види бутилката и се насочи към скалата, но реакциите му бяха забавени от погълнатото количество алкохол. Дръпна я, но една много силна вълна ги повлече и двамата. Докато се бореха, пясък пълнеше устата и очите им, но той я беше стиснал здраво и само чакаше момент, в който да я измъкне на повърхността. Студената вода го отрезви напълно. „Защо ù трябваше да се качва на скалата?” - си мислеше той. А нощта - тъмна, черна, не се виждаше брегът, само вода, а тя беше уплашена и почти неподвижна. При едно отдръпване на водата се показаха и двамата на повърхността, за да си поемат въздух и да се огледат къде се намират. Бяха се отдалечили много. Течението ги беше вкарало навътре в океана. Нещо за момент проблесна. „Фарът” - сети се той и ù посочи накъде да плуват.

Успяха да стигнат до него и чакаха поредното отблъскавне на океана, за да се изкачат по стръмният бряг. Бяха уморени, премръзнали.

До преди няколко дни тя имаше прекрасен живот или поне така си мислеше... Но един ден се случи нещо, което я сломи. Качи се в колата и тръгна. Караше по крайбрежието, когато изведнъж спря и тръгна по брега. Тогава видя скалата и се покатери на нея. Просто седеше и гледаше вълните как се разбиват в останалите скали, когато започна приливът, но тя беше толкова вглъбена в мислите си, че не беше забелязала какво става. Усети се, едва когато мъжът я дръпна от скалата. И сега двамата лежаха изтощени от борбата с океана в близост до фара.

Той беше навремето морски капитан, но да си далеч от дома и от близките си беше предрешило съдбата на семейството му и сега в по-голямата част от времето си прекарваше в кръчмата. За да преживява, работеше като обикновен моряк, а и сега корабът беше на пристанището. Всички го смятаха за неудачник...

Той я погледна и процеди през зъби поредната ругатня, свързана с това, че му е развалила хубавата вечер в кръчмата, за да я спасява.

Влезнаха вътре във фара, за да си изсушат дрехите, но той не спираше да ругае, а тя го гледаше мълчаливо и трепереше от студ. Беше младо момиче, може би на около 25, с дълги кестеняви коси, в които сега имаше и пясък и водорасли, а очите ù бяха ужасени. Намериха някакво старо одеяло и тя се уви в него. Беше толкова уплашена, че на него му дожаля.

Заприказваха се. Дъщеря му бе почти на нейната възраст, а той не я беше виждал от години... Затвори очи и си спомни той и жена му колко бяха щастливи, когато тя се роди, какви планове имаха и как с течение на времето той все по-рядко и по-рядко се прибираше у дома и един ден тя вече беше пораснала. А сега намираше утеха в бутилката.

-Защо не я потърсиш? Сигурно има нужда от теб- каза момичето.

-Няма смисъл, тя надали иска да ме види, вече си има свой живот- аз не бях добър баща...

Стана и попипа дрехите си за цигари, но... бяха мокри.

Какво ли се бе случило с това момиче така и не разбра, но в очите и вече нямаше страх и тя доверчиво му се усмихваше.

Слънцето беше изгряло, без да усетят как е минала нощта.
Океанът утихнал. Лодката на фара ги закара до брега и там се разделиха, но преживяното заедно беше оставило следа...

***

След години... тя седеше на палубата на кораб и се наслаждаваше на следобедното слънце, когато се приближи млада, хубава жена с къса коса, кажи-речи на нейните години и попита дали е свободно мястото до нея.

Предприе това пътуване, след като работи и спестява дълго време, с усилие събра необходимите средства, но с огромно удоволствие плати екскурзията и ето я сега тук. Цял живот си мечтаеше за този круиз и ето, сега мечтата ù беше факт.

Накъдето и да погледнеш, се синее безбрежната шир, вятърът леко подухваше, слънцето бе все още силно и нищо друго не ù оставаше, освен да се усмихне. Тя хвърли лек поглед към жената, която се настани до нея и продължи да се радва на почивката си.

Близката възраст за много кратко време ги превърна в неразделни.
Един ден, докато пиеха кафе заедно и се смееха, към тях се приближи капитанът на кораба.

-Татко, ела да те запозная с... –извика жената с късата коса.

В този момент капитанът погледна младата жена и се стъписа. Тя също беше смутена.

-Или вече се познавате - продължи учудено тя.

Тогава те ù разказаха за странните обстоятелства, при които се бяха запознали.

Чудно нещо е животът...

http://www.vbox7.com/play:f82c7cee&al=1&vid=79072