- Може ли? – рече той, седна до масата, внимателно поставяйки халбата и се взря в лицето ми.

Абе, в кръчмата педали и политици не пускахме, така че явно не е обратен. И спокойно издържах погледа му. А той вдигна халбата за наздраве, пийна и каза:

- Извинявай, че на „ти” и така направо – ама искаш ли да се снимаш в порнофилм?

Аз спирам с бирата още през септември, а винцето го пия тънко – без мезе. Та затова не се задавих.

Тоя какво иска?... Вярно, осмелявам се на ден два-три пъти да погледна в огледалото, ама не съм забелязал да замязвам на герой от нощните медицински филми, по които пуберите изучават устройството на леличките...

Онзи схвана триумението ми и поясни:

- Виж сега, много станахме на клона, пазарът е залян с филми, та пробвам да намеря своя ниша. Иска ми се да заснема нов герой – не омръзналия вече мускулест, красив, силен, интелигентен тип...Нещо пò така...По-свободно, по-близко до зрителя...

Абе, както и да е – споразумяхме се. Хубави пари обеща да плати, обадих се на джипито, обрече ми един болничен, пък аз да почерпя, казах на жената, че отивам да замествам една колежка във Варна, ама вечер ще се прибирам, пък и пари ще донеса, тя се позачуди това даскалите откога са станали толкова търсена стока, а си знаеше, че и аз не съм стока, но като чу за парите, се сети, че видяла една масичка, дето сестра ѝ...

Както и да е, заминахме за Варна.

Отидохме в един апартамент, режисьорът ми обясни нещата. Аз съм бил частен учител, пък мацката ме чакала за уроци, обаче решила тя да ми преподаде някой и друг – за да ревнува гаджето ѝ.

Хубаво! И частни уроци съм преподавал, и от 30 години съм женен – няма с какво да ме изненадат.

Сложиха една камера, натрупаха се трима-четирима зад режисьора – за повече явно няма пари, светнаха лампи, главният ми махна да вървя.

Трябваше, значи, да поздравя, а после да седна до масата и гледам как тя ме сваля чрез стриптийз.

Седнах, разположих се, оная почна да се съблича...

- Стоп! – вика режисьорът.

И ме пита:

- Какво правиш?

- Ми... хапвам... тя кой знае колко време ще се мотае, няма да зяпам без работа, я...

На вас ще ви кажа – абе, зяпах я. Зяпах я – добро си беше мацето, ама в същото време си хапвах. Щото те сложили банани, портокали, нарязали шпек, отворили бутилка червено (малко кофти, ама нали аванта)...

Пък беше 25-о число, а на нас заплатите дават на 28-и... Та разбирате...

- Нееее – провлачи режисьорът – Ще я гледаш изненадано... И не барай масата, че с мои пари съм купувал...

То ясно защо винцето кофти, а бананите тип „леопард”, но какво да гледам изненадано? Нали ви казах от кога съм женен... И що образователни нощни филми сме гледали в компанията... И в горен курс преподавам... С какво ще ме изненада тая?

Ама като е рекъл...

Зазяпах се, снимаха веднъж, после пак, накрая останаха доволни от изражението ми. Не им казах, че видях сврака на балкона, та се зачудих какво прави в големия град...

После трябвало да се засиля към нея, размятайки дрехите си навсякъде.

Това го можех. Едно време даже правих пирамида с масата и два стола един върху друг, за да сваля чорапогащника на едно гадже от полилея, защото живееше в стара кооперация в центъра на София – от ония, с високите гипсови тавани. Ама тогава кой ти мисли къде какво мята...

Втурнах се, а шефът крещи:

- Стоооп!

Върнах се, навличайки с една ръка панталона. Другата беше заета.

- Какво правиш? – пита той – Защо не хвърляш дрехите? Страст те гори, страст...

Погледнах го учудено:

- Дрехите да хвърлям?

- Дрехите...

- Където ми падне?

- Където ти падне...

- Няма да стане!!!

И му обяснявам. Тоя костюм знае ли колко ми струва? Няма и двадесет години откакто го нося. Излъскал се е – станал е като от коприна. А обувките ми даде синът миналата година. Де у мен пари да си купя подобни? Пък за чорапите... за гащите...

Ами някой ако ми ги свие? Пазарно време е – каквото докопаш, твое си е!

Извика той един, накара го да ми даде личната си карта и го назначи за пазач на дрехите ми. Та ги метнах аз, после се засилих и – в кревата, при мацката. Тя ми се усмихва, ама аз не бързам. Подгънах чаршафа, да го подпъхнах под кръста, сложих си още една възглавница...

- Какво правиш? – вика режисьорът – Камерата работи...

Да, бе – заради някаква камера ще оставя да ми изстине кръстът... Или ще се мъча цяла нощ на ниска възглавка...

А после стана една...

Таман се изправям в кревата – в естествения си пуловер, изпъчил половия мазол, дето жена ми му вика шкембе, изправил клечести нозе в рунтав чорапогащник...

Ония нахлуха...

Тук трябваше да ме метнат, ама като не знаят кого са набарали...

Единия за врата, другия за ухото, третия направо сритах – през вратата като тапи изфучаваха.

- И утре да дойдете с родителите си! – креснах подире им.

А после се обърнах към ония вътре – застинали около камерата си.

- Сега какво?

После режисьорът ми призна. Не ми казал, че ще има изненада. Хубаво я бил замислил.

Нахлува гаджето на момата – при това заедно с двама приятели, изхвърлят ме навън и почват с нея едно хард изпълнение...

Ако знаех – нямаше чак до Варна да се мъкна, я!

Ама и той не знаеше, че от двадесет години в горен курс преподавам. При това в селскостопански техникум. И такива неща съм научил...

Комшията ми – треньор на градския отбор по карате, цял месец идваше тайно у дома, за да му покажа някои хватки.

Както и да е, затвориха уста ония, някой откара контузените любовници в „Бърза помощ”, друг седна да им пише протоколи за трудова злополука, шефът ми обясни, че се налага за днес да привършваме, пък друг път... Той ще ми се обади...

Нещо май е загубил адреса ми.

Ама и аз много не се стягам. Не е за мен тая работа, не е...

От малък съм си самостоятелен – не участвам в мачове, в митинги и в групов секс. Не се крия в тълпата, дето някой свършва нужното, пък се отчита, че всичко по равно са действали…

Пък и една работа щом се плаща...Стока е, не е кеф...