Нося се на крилата на спомените... Стоя в един затворен кръг. Живея заради спомените. Те ме карат да се усмихвам. Чудиш се как още съм жива? Как стоя на краката си, въпреки всичко? Въпреки всичко, което ми се случи, въпреки хората, които ме нараниха толкова силно... Хора, които аз продължавам да обичам.
Тъгата... Тя ми дава сили. Утехата... Сълзите. И болката.
Те ме направиха човек. Ако тях ги нямаше, аз щях да съм същата като вас... Злобна и гадна... Нямаше да зачитам никого, щях да мисля само за себе си. Сега, като се замисля малко, се радвам, че не съм такава. Че поех по правилния път, че научих какво е да обичаш, да страдаш и да прощаваш.
Сбогом, мои "приятели", отивам да търся щастието си при други хора, които са като мен!