Но Щен Вълк този ден бе кисел, а както всички знаем, когато сме кисели - всичко ни е криво. От друга страна вълкът обичаше да мърмори, когато му е криво, защото беше забелязал, че така отпуска киселото и настроението му се оправяше. И така:
- Мрън мрън мрън - мрънкаше Но Щен Вълк, а от време на време добавяше: - Оплак... - Не че се оплакваше от нещо конкретно, а просто така - за спорта.
Него ден Сянка реши, че вълкът е мърморил достатъчно и е време да се заемат с по-сериозни задачи, затова изказа следния коан:
- Стига мрънка! - каза сянката и почеса Вълк зад ушите. - Свиркай си.
Но Щен Вълк, който между другото обичаше да го чешат зад ушите, наистина спря да мрънка и се замисли, а малко по-късно, ухилвайки се, каза:
- Я?! Каква чудесна идея... - и хукна нанякъде.
...
Скоро след това вълкът бе засечен да си свирка със свирка, която носеше на връвчица около врата си.
- Свир... свиир... свииир... - свиркаше свирката.
- Ужас! - възкликна възмутено Гар Ван. - Кой му даде тази ужасна идея?!
- Сянка е виновен - веднага изпорти сянката Ко Та Рак, който беше присъствал на даването на "свежата идея".
- Защо ли не се учудвам - измърмори под нос сенчестата.
- Свииир... свииир... - кефеше си се Но Щен Вълк.