Настръхвам. Всеки път, когато усетя устните му върху кожата си, настръхвам. 

Сърцето ми започва да бие лудо... и онези пеперуди в стомаха ми… 

Всичко в него ме възбужда – очите, устните, ръцете, гласа, всичко. 

Всяко негово докосване кара тялото ми да изтръпне, неистова страст се смесва

с кръвта във вените ми. Когато не е до мен, ставам друга.

Сякаш съм зависима от него. Той е точната ми доза хероин. Изпитвам ненаситен

копнеж да бъда негова и той да бъде мой. Сега разбирам думите

 "Страстта е чист сремеж за притежание. Истинската любов се състои точно в преобразуването на желанието за  притежаване в желание за отдаване."

Когато сме само двамата, като че ли аз съм една и той е един. 

Всичко останало губи смисъл. Наоколо ми няма нищо и никого.

Мислите ми се въртят само около него. Тялото и душата ми изпадат в екстаз, 

когато сме заедно. 
  Обожавам сините му очи и начина, по който гледа –  лошо, заплашително, възбуждащо…

 Гласът му нисък, дрезгав, настойчив, когато говори, ме кара да го желая с цялата си същност. Начина, по който държи цигарата си и изпуска кълбета дим от устата си... обичам всичко в него.. 

И макар да казват "Да действаш в момент на страст е все едно да се впуснеш в море по време на буря'', когато съм с него, съм готова да поема риска да плавам по време на буря.
 Винаги, когато го видя, неволна усмивка се разстила на лицето ми. Пристрастена

съм към аромата му – аромат, каращ краката ми да се подкосят. 
 Той е различен, той е специален. Щом не е до мен сякаш въздухът ми спира.

 Да, това момче определено ме подлудява и кара всяко едно от сетивата ми да

 се изостри до неузнаваемост, когато е близо до мен.
 Обожавам го. Обожавам всяка част от него. Искам го. Искам да бъда негова и

 той да бъде мой, а това не е просто страст, това е любов нали?

                                                                              На човека  владеещ  мислите ми денем 

и  сънищата  ми нощем.