(всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото самите лица и събития)
Той, Тиквоний Август Велики (латински – Ticvonius, галски – Tikvun, иврит – Bah Tikva, санскрит – Batse, партски – Boco) бил народен трибун, цензор, тулуп, претор, консул, гьонсурат, тарикат, диктатор, император и философ в древния Рим. Считан бил за една от най-великите и духовно извисени личности на всички времена. Като философ и оратор повлиял на най-будните умове от епохата на просвещението насам – Шарл дьо Монтескьо, Жан-Жак Русо, Алберт Айнщайн, Вежди Рашидов и Данаил Кирилов. Днес името на Тиквоний е синоним за изтънчени маниери, елегантни обноски, мелодичност на гласа, великолепие на лика, красота на ума, висота на морала и широта на светогледа.
ПРОИЗХОД И РАННИ ГОДИНИ
Годината на раждането му е неясна. Също така изобщо не е ясно как е стигнал до Рим. Но се знае, че е роден в полиса Банкус в провинция Шопландия. Това оставило трайни следи върху характера му. Твърде оскъдни са сведенията за детството и младостта му, но две неща са установени несъмнено. Едното е, че бил възпитаник на прочутата Магнаурска школа в Сципионово (там са учили и други бележити негови съвременици, например върховният жрец-жребец на богините Темида и Юстиция Каскетион Гешефтул). Другото е, че бил личен телохранител на императора-пълководец Тошон Стари. В това си качество той придружил стария Тошон в много ловни кампании против дивеч в Хемус. Фактът, че Тошон също бил шопландец (той бил родом от полиса Правекс) допринесъл за близостта между двамата. По-късно Тиквоний изтъквал тази своя близост със стария Тошон, хвалел се и твърдял, че много дължи на Тошоновата мъдрост.
ПОЛИТИЧЕСКО ИЗРАСТВАНЕ
Първоначално Тиквоний бил огнеборец, но го съкратили, защото по това време гръцкият огън все още не бил измислен. Някои историци смятат, че тъкмо това по-късно го навело на гениалната управленска мярка 60/40 (известна също като „тука има, тука нема“). Тази мярка станала еталон за хилядолетно подражание.
После Тиквоний бил гладиатор и участвал в множество стълкновения. Нито едно от тях не е установено и по този въпрос други следи не са достигнали до нас. На около 42-годишна възраст станал главен цензор при консула Гней Петканей. Тук Тиквоний бързо се представил на римската публика като особено действен, развъртян и гръмогласен човек. Петканей бил вече човек стар и апатичен, Тиквоний често се проявявал вместо него, понякога – и против него. Действал с размах и решимост, овладял ключовия център Капитолия, заградил го и издал декрет чужди коне и колесници там да не влизат. Гней Петканей се съгласил на това, народът и той.
Скоро Тиквоний отсъдил, че бил вече станал достатъчно популярен на нравите и натурите в Капитолия. И тъй решил да придвижи преторската си кандидатура. Старият претор на града Семпроний Капитолий Окрадул отдавна бил досадил на жителите му с безкрайните си усмивки и замазвания. Той даже не оспорил ценза на Тиквоний, нито се явил на диспут с него; изпратил там свой легат. Не се помни името на легата, Тиквоний го разбил и заличил. Встъпил във власт внезапно, обещал на капитолийците, че ще ремонтира улиците и водосточните им тръби, ще донесе маслини и ще вдигне нови конюшни. После ги убедил, че ще изпълни всичко, което те изобщо биха могли да намислят. Като чули това те се зарадвали, стекли се и го окичили с клонки и лаврови венци като олимпийски победител. Тогава той бил дошъл, видял и победил наистина; злите езици долагат как не една капитолийка подела интимна кампания към него. Но и по това свитъците са оскъдни, а словата - пестеливи. Той не останал претор твърде дълго там, целил се по-нависоко.
СВАЛЯНЕТО НА ПЪРВИЯ ТРИУМВИРАТ
В това време републиката се управлявала от триумвирата на Архимед Докоган, Сергий Луций Сталинина и Сципион Кобургий Гота. Твърде различни били тримата най-могъщи римски мъже. Докоган бил крупен земевладелец, Сергий произхождал от сенатската номенклатура, а Сципион бил потомствен аристократ, който на младини разсипал богатството на рода си като играел на зарове, но мечтал пак да го възвърне. Тиквоний се разправил най-сръчно и оправно с тях, сразил триадата им. Най-първо той обединил под каската си всички народи, които недоволствали против триумвирата. По имената на тези народи се нарекло движението му БРЕГ (булгури, роми, евреи, гали). Свои цензори поставил Пидирас и Теофрас.
Тъй подсилен, Тиквоний разгромил първия триумвират. Пидирас написал силно изобличително слово против триумвирата, именувано „Тримата тупани“. А Теофрас направо им фраснал един тупаник. След разпада на първия триумвират Сципион и Сталинина минали в изгнание в чужбина. Докоган минал в полулегалност, но останал в държавата. Тиквоний приел, че не нужно да го закача повече, оставил го да умножава земи и богатства колкото ще. Докоган щял много.
ВТОРИ ТРИУМВИРАТ
В началото Тиквоний не бързал да управлява сам. Той моментално издигнал изключително способния Лизий Лицемерий, за квестор определил Сервилий Тъпанер. Народен трибун бил Калпурний Калпазаний Капут. А върховен магистрат станал Съдий Публий Резил. След това Тиквоний учредил втори триумвират, състоящ се от него самия като висш консул и двама вицеконсули – Цетан Цацарон и Искреция Фидосия. Но най-напред Фидосия, а след това Цацарон се дискредитирали в различни държавни или антидържавни дела. Тиквоний бил принуден да отстрани и двамата, изцяло по принципни съображения. Така се получило ново положение в републиката: изведнъж цялата власт се държала от сам човек, на когото всички останали трябвало да се подчиняват. Но този човек не бил прогласен официално за диктатор и това не било нормално.
ДИКТАТОР НА РИМ
Тиквоний разбирал, че не може да управлява еднолично в качеството си на консул. Затова временно иззел от Капут длъжността народен трибун и като такъв отишъл в сената да убеди всички, че времената налагат да се възвърне фигурата „диктатор на Рим“. Още през 1989 г. пр. н. е. тази висша държавна длъжност била премахната. Но народът бил уморен от безкрайни политически скандали и изтощен от сенаторско пилеене, а също от произволното издигане на частни лица. Така той решил, че ще е по-добре да даде на Тиквоний неограничени диктаторски правомощия. Малцина римляни възразили на това, тях уловили и им запушили устата. После ги набили с върбови тояжки и вързали ръцете им с опашлета на диви прасета. А сенатът веднага се съгласил с всичко. Той се оглавявал от велемъдрата Цецилия Цачия, проличавали имената на мнозина видни представители на римската аристокрация: аптекарят Веский Маресхий, обущарят Изулий Цървулий Босий, кръчмарят Пий Ракий.
По такъв законен път, напълно по волята на народа и сената на Рим, Тиквоний станал диктатор.
ТИКВОНИЙ АВГУСТ, ПРЪВ РИМСКИ ИМПЕРАТОР
Всички скоро дошли на съгласие, че безпредметно станало да се поддържа повече римска република. Имало много длъжности и законите били сложни. За да се подобри управлението, решило се длъжностите да се закрият, а законите да се отменят. Рим престанал да бъде република, Тиквоний бил обявен за император. Той доброволно се отказал от досегашната си титла „диктатор“, защото тя не звучала добре. А народът много се зарадвал, понеже над него вече нямало да тежи нито диктатор, нито закон. Императорът щял да управлява със заповеди, но за да смекчи това, той уточнил, че заповедите му не ще бъдат задължителни, а само препоръчителни.
Така Тиквоний взел власт над Рим като император. Придобил титлата „Август“, ще рече „възвишен“. Световната му слава не преминавала, нито слънцето над него залязвало. Не се знае колко дълго бил император. Ето защо ние не знаем ред неща за него – кога се родил, колко живял, какво видял, как помъдрял, кога станал император и кога престанал.
Само знаем, че Тиквоний се прераждал, множал и разпростирал. На тия му свойствености ние дължим и присъствието, и неотменимостта му. Днес аватари на Тиквоний има в САЩ, Китай, Русия, Северна Корея, България и Турция.
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Тиквоний се прославил със своята обществена дейност, най-вече със строителство. Построил много римски пътища, мостове, аквадукти; градовете застроил с модерни нови сгради и съоръжения. Всичко откривал с ножици; с големи ножици режел, с още по-големи порязвал. От крупните му дела най-важна била административната реформа и преразглеждането статута на римските граждани. Всички римляни получили нов статут при него, Тиквоний ги сложил в три големи групи: тулупи, мисирки и маргинали. Тулупите и мисирките били представители на бившия плебс, а старите патриции и наследниците им станали маргинали. Маргиналите били издигнатата класа, защото общността им била известна като Magna casta marginalem (великата каста на маргиналите). Но Тиквоний на тях не обръщал внимание, смятал, сами да се оправят. Той много повече се безпокоял за тулупите и мисирките, тях възприемал за колоните на Рим. А тъй като бил щедър и хуманен, освободил всички роби. Така освободени, робите побегнали от Рим да търсят в странство прехраната си. И в държавата останали само свободни граждани от трите категории по класификацията – мисирки, тулупи и маргинали.
СЕНТЕНЦИИ
Императорът се проявил и като много мъдър философ. До нас не са достигнали цели негови трудове, но част от блестящите му сентенции са запазени. Много от тях са широко известни и се цитират по света.
В заключение, тук се превеждат най-знаменитите негови мисли, известни като „Тринадесетте бисера на Тиквоний Август”:
- Iusiurandum tulupi datum usque ad hanc diem ita servavi (Обещанията, които съм давал на тулупите, ги изпълнявам до ден днешен);
- Postremus tempore, potior tulupus (Най-голям тупуп е онзи, който става най-късно);
- Nulla misirca et nulla calamitas sola (Никоя мисирка и никоя беля не идва сама);
- Tulupus tulupum oculos non effodiet (Тулуп на тулупа око не вади);
- De marginalis aut bene aut nihil. Ergo nihil. (За маргиналите или добро, или нищо. Затова – нищо.);
- Errare tulupum est, ignoscere – Augusti (Да греши е свойствено на тулупа, да прощава се пада на мен);
- Ibi potest valere populus, ubi tulupi valent (Народът е силен тогава, когато работят тулупите);
- Misirca volant, tulupus manent (Мисирката отлита, тулупът остава);
- Nullus tulupus nostrum idem est in senectute, qui fuit iuvenis (Никой тулуп не е същият на старини, какъвто е бил на младини);
- Tulupi fuint, misircis nescuntur (Тулупите се култивират, за да станат тулупи, мисирките се раждат мисирки).
- Quod licet Ticvonum, non licet tulupi (Което е позволено на мен не се позволява на вас);
- Tulupus prudens non contra ventum mingit (Мъдрият тулуп не пикае срещу вятъра);
- Misirca pilum mutat, non mores (Мисирката си мени одеждата, но нрава не).
Тези бисери са записани със златни букви в най-големите културно-исторически средища по света: в Лувъра в Париж, в Колизея в Рим, в Саградата в Барселона, на Дондуков 1 в София. Той, Август, се погрижил за наследството си. Бил бащата на всички бащи.
© Дон Бъч-Странски Todos los derechos reservados