7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него е Краси. Те също не приличат на ученици. Особено в тия дънкови костюми. Косата на Краси даже стърчи – пънк. Камен, обаче, не си позволява такива демонстрации. Привлекателен, приличащ на слязъл от гланцовата обложка манекен, той се различава от тълпата подражаващи на нещо си пубери.
- Влизаме ли? – казва Камен, когато Гената ядосан му показва три сини десетачки. Нищо, че са от гроздето. Нищо, че той и майка му на тях разчитаха за тая седмица. По-малко месо, повечко хляб и общият баланс ще е постигнат. Не им е първица, я! Но няма да се излага пред това мазно мамино синче…
- И тая паплач иска да влезе – опитва се да се прави на смешник Краси. Точен израз е това „да се прави на“, тъй като казаното звучи глупаво, опитът е неуспешен и жалък.
Но Камен се смее. Прегръща ги през рамо и почти тика напред. Портиерът иска да каже нещо, но – като го зърва, почтително отваря вратата. След това поглежда зловещо към мърморещата тълпа.
8.
- Това е, братче – казва Камен самодоволно. Пред него има чаша с тъмна течност, в устата виси цигара, ръцете небрежно са метнати зад гърбовете на Краси и Асен – Без пари няма самочувствие. Без пари си един от тълпата, гмежта, паплачта… С парите – авторитет!
Асен върти в ръка тумбеста чаша с коняк. Той може да си позволи скъпото питие. Я Краси да се опита – ще остане без пари с една поръчка само. Затова той си гледа голямата чаша с кока-кола. Поне е много…
Всичко наоколо е като в модерен филм – полумрак, червени лампиони, неясни сенки на дансинга, приглушена музика…
- Авторитет пред портиерите и келнерите? – казва Асен.
Ох, че простичко момче е Асен! Или обича да се прави на неразбиращ. Не, не е лесен за разшифроване. Язък, че майка му заема такъв пост, имат пари, апартамент, вила… А пък задава едни въпроси… И постоянно е на нож с Камен…
От друга страна – приятна компания е, може да помогне винаги, дава да преписват домашните, подсказва. А кога ли се подготвя?
- Засега! Засега пред портиерите и келнерите. Всичко зависи от парите – даже днес! – натъртва Камен – Променя се светът, ще се промени и за нас. Утре, като завършим, ти няма да отидеш в Кремиковци, я? Ще намериш твое място. И аз ще си намеря. А за това трябват пари… Най-напред нашите ще поемат всичко, после сами ще се уредим…
- Ти цяла програма ли имаш? – изненадва се Гената, който уж е тук, пък явно се носи някъде.
- Програма… Защо програма? Това си е правило в живота. Засега имам грошове и ми се кланят келнерите. После ще натрупам повече – и ще се издигна. Пък не се знае до къде… Колкото повече имам, толкова повече ще коленичат пред мен. Парите са основата на всичко…
- И как ще накараш Ванко да коленичи? – Асен явно го дразни.
Камен неволно сгърчва лице. Е, да – Ванко…
До тях се появява сервитьорката. Камен вади няколко сини банкноти, подава ги и казва:
- На нас – по едно двойно. На тоя дребосък – малко…
И претръща покровителствено Гената и Асен. Но Асен отхвърля ръката му.
- И аз имам нещичко, не се товари с разходи…
Без да поглежда към изчезващата сервитьорка, Камен се навежда към Гената:
- Гена, аз черпя днес. Знам как си и…
- Хайде, стига – ядосва се Гената – Пари имам и да те купя…
Но Камен пак е във форма.
- Имаш, знам… За тук имаш… Но тук не можеш да намериш каквото искаш! Ех, да бяхме другаде… Хората открито пари правят, живота си живеят… Асене, вашите единия апартамент май на брат ти го приписали? Щото следят ония…- Не знам, не съм чувал – Асен наистина се дразни. Какво толкова – имаха два апртамента, единия прехвърлиха на брат му, щото нов закон се появил. Апартаменти, пари – Асен ги има, защо да пита отде и как? Има по-високи теми и проблеми. И не му се иска да е на равно ниво с това леке. Вярно, родителите им са в едно министерство – Асеновата майка е шефка там, но и на Камен бащата е тежкар. Обаче, Асен има други цели – не някакви си мизерни пари. Парите са средство, а целта… О, целта още не я знае, но усеща – не е в тия хартийки…
Обаче, Камен вече влиза във форма.
- Тук никога няма да намериш каквото ти трябва! И най-вече възможности сам да се развиеш, да забогатееш. Хората другаде пари правят, ей… И си живеят живота…
Асен изглежда отегчен. Пак запя старата песен.
- Пак запя старата си песен – поема той чашата от пристигналата сервитьорка – И какво ще спечелиш другаде? А освен това – с какво? Имаш повече акъл? Знания? Умения?
Краси мълчи и слуша. Слуша и гледа в очите на Камен. И ще го гледа, защото ако не беше Камен, той изобщо не би бил тук. В тая избрана компания, на това място за богати късметлии.
- Гената тренира, нали? И е добър джудист. И каратист. А там такива в пари тънат, ей… Един мач – и милиончето му е в кърпа вързано. Пък и за нас има място. Ако си по-хитър, каквото и да правиш – пари. И коли, вили, жени… Какви вили – дворци… Така е, брат ми – който както я нареди. Аз място ще си намеря. И занимание. Само че няма да съм бачкатор. Да бачкат воловете и баламите! За умния човек винаги ще се намери нещо леко и доходно. Ако пък не му хареса – другаде. Никога роб никому…
Изглежда на Асен тези глаголствания са му омръзнали, та го прекъсва:
- И къде е тоя умен човек, че нещо не го виждам?
Но и Камен разбира от ирония. Тъкмо когато разговорът заплашва да се превърне в поредна кавга, той се изправя и започва да маха към четири сенки, изплуващи от мъглата и светкавиците. Трите са момичета, а четвъртата е на сутрешния младеж. В устата му дими цигара, ръцете му са на момичешките рамене.
- Здравейте, хелоу, мараба… Защо не помагате на бате Васко?
И, без да чака поканата, сяда пръв. След него се наместват момичетата – една на коленете му, една на диванчето между Краси и Камен, третата се отпуска на навреме донесения от сервитьора стол. Не изглеждат свенливи момичетата. Пък и не са сред непознати. Веса и Нела са от класа им, третата я помнят като бивша съученичка, Светла – сега от постоянното присъствие в „Ален мак“.
Разговорът продължава, ако това може да се нарече разговор. Гената бавно смуче от чашката, Краси не смее да се обади, Васко и Камен са се наместили върху освободената временно от Асен територия. Те си бъбрят с момичетата, Асен подхвърля някоя реплика – но уморено, без предишния плам. А момичетата оцветяват мъглата с пискливия си смях.
- … хвърлихме по десетачка…
- … а той, глупакът, не разбра, че блъфирам…
- … сега старият ще донесе целия костюм…
- … ама още ли има място в гардероба ти…
- … сигурно главата му е така препълнена с мисли, че косата не издържа и излита от тях…
- …. като го халосах…
- …. щяха да ме изключат…
- … тъкмо теб ли…
- … стария включих в играта, натиснаха родителите му и те клекнаха…
- … голяма работа – набил един дребосък…
- … ама трепереше, согато Стареца се хвана с теб…
- … какво няма да трепериш! Пъха си носа, където не му е работа. Ама и него укротиха…
- … ти се благодари, че замина на някакъв курс, щото съвсем беше увиснал…
- … Гена, Гена, ще те свари животът по бели гащи! Та нали моят старец уреди да го пратят на тоя курс чак във Варна! Знам как се уреждат нещата…
- … Аз не съм като оня зубрач Ванката. Той ако не учи – нищо няма да постигне. За мен всички пътища и така са магистрали…
- … книжка не ти ли искат?...
- … От година вече ми пазят място в… как беше… забравих, не е важно къде. Дъртият и тая работа е уредил. Пазят ми мястото и ще го пазят. Ако не ми хареса – тогава ще обявят консурс за него…
- … Остави, Камо, знаем, че си цар! Я по-добре кажи кое беше готиното русо маце сутринта. Е, тая, дето говореше с нея…
- … А, Марина ли…
- … Запознай ме с нея. Тъкмо ще й разкажа някои истини за живота…
Гената е станал и гледа страшно към Васката. Дясната му ръка сама се е протегнала вече, когато Асен посяга и я спира.
- Недей! Васко не знаеше, че ходиш с нея. Той е коце, вярно, ама е добър приятел, на чуждо не посяга…
Васко уплашено гледа Генади. Вярно, по-голям е, двайсет вече мина, в казармата беше, но оня пък е спортист. И то не шахматист. А Васко, въпреки напереността си, има горчив опит. Що бой е изял за тия пусти момичета… Та затова замълчава, кротува и чака бурята да се размине. Е, русото маце си го бива, но не колкото хубавата Васкова физиономия. Ще почака, ще му дойде редът на девойчето…
Гената сяда тежко, а Камен предлага:
- Нямам кеф да тръскам панталона си на дансинга днес. Да намерим нещо другаде…
- На тавана – обажда се за пръв път Краси.
9.
Гената тихо се вмъква в къщи. Само пламъчето на цигарата светява тясното бащино лице.
- Ти ли се, Генади? Късно се прибираш…
- Добре, добре! Лягай си…
- Знам – казва бащата и дръпва от цигарата – мразиш ме. Пия, ама да не пия от добро…
- Лягай вече, нещастнико! Колко ти е зле, какъв несправедлив е светът, колко са лоши хората към теб… И мама каква е късметлийка с пияница и мързел…
Гената ядно тръсва вратата на кухничката и не чува последните думи:
- Ама и аз не искам…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados