Думите „и теб това те чака“ изведнъж изникнаха в съзнанието на Ралица. Тя си бе спомнила една случка отпреди три дена. Уж нищо и никаква размяна на реплики, а до какво се стигна…
Преди три дена Ралица чакаше на трамвайната спирка. Нервничеше, защото закъсняваше за работа. Когато трамваят пристигна, тя пусна пред себе си една старица, която едва креташе с двата си бастуна. Бабата се движеше като костенурка, за нея изкачването на трите стъпала вероятно бе като привземане на Еверест. Падна голямо суетене и чудене. Подпре се, пък не може да се надигне; и пъшка, и сумти, адски дразнещо. Ватманът започна да дрънка със звънеца, очевидно и той се бе ядосал от размотаването. Тогава Ралица импулсивно подвикна:
– Хайде по-бързичко де! – Осъзна, че тези думи са груби чак след като ги изрече.
Старицата извърна бавно глава и рече:
– И теб това те чака.
Извлякоха я хората със задружни усилия горе и я настаниха да седне. Ралица се засрами от гневното си подмятане, но бързо забрави за него.
Белята стан ...