Труден избор

            ... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той обичаше ли я?

         Странно! При споменаването на думата ЛЮБОВ, в съзнанието му изскочи образа на друго момиче. Момиче, почти дете, с блеснали тъмни очи и широка усмивка. Но сърцето му болезнено се сви. Образа придоби друга форма - сега в главата си виждаше същото момиче, но само няколко месеца по-късно. Колко много се бе променила. Блесналите очи вече го гледаха тъжно и в тях проблясваха сълзи. Усмивката ù бе нещастна и горчива. Момичето бе изпитало болката от истинската любов.

              Той се вгледа в погледа на половинката си. Господи! Двамата ходеха от толкова дълго време, че постепенно бе взел загрижеността и приятелството за любов. Но обичаше другата. Сърцето му нещастно потрепваше, щом си представеше насълзените ù очи. Какво да прави?

            - Обичам те! - прошепна момичето в прегръдките му и сърцето му болезнено се сви. Не! Не можеше, не трябваше да я наранява по този начин.

              - И аз - отговори със сълзи на очите.

               Явно съдбата бе взела трудното решение вместо него. Не можеше да нарани най-добрата си приятелка. Нямаше да понесе да я вижда как страда и да знае, че вината е негова.

               Той ли? Все някога щеше да се научи да живее с болката си.

                А другото момиче? Трябваше да се постарае да я убеди, че не я обича и между тях не може да съществува нищо. И когато го направеше, се молеше да намери сили, за да убеди и самия себе си...