Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да не постигна особен резултат, инстинктивно усети, че тя му е страшно позната. Зениците му се разшириха – или поне така предположи, че е станало – а по тялото му преминаха бързи тръпки, които той не можеше да определи нито като топли, нито като студени. Да, това беше старият Зелгер – съсед на семейството на Лес и занаятчия, който държеше малко магазинче, където повече събираше и поправяше разни стари домакински уреди, отколкото да продава каквото и да било. Същият Зелгер, в чиито ръце малкият Лес се страхуваше да не попадне в ранните си детски години. Понякога дори сънуваше това събитие и се събуждаше целият облян в пот. Не беше виждал Зелгер от над 10 години. Като че ли се радваше на мистичнат ...