28 mar 2008, 13:00
За едни сватба, за други брадва...
4 мин за четене
Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по пощата. Други се кискаха на скайпа. Трети, които имах неблагоразумието да срещна откровено ми цвилеха в очите. Смешно било. Ама много. Голям образ съм била. Образ съм, да, но някак си не хващам вяра. Приятели са все пак. Може от учтивост да се смеят, за отбий номера. Трябва да го тествам на някой имунизиран срещу смях. И дето ме недолюбва открито.
Още докато го мислих се сетих – ХаджиПопПехливанова! Цербера на отдел “Счетоводен”, петдесет годишната стара мома, за която никой през последните 30 години не можеше да си спомни дори да е извила ъгълчето на устата си в усмивка. С таен ник-нейм Кукумявката. Без се колебая повече ú пратих разказа. В петък следобяд. В понеделник сутринта на бюрото ми ме чакаше бележка. “Младеновска, в кабинета ми!!!”. Не една, а цели три удивителни. Разтреперих се и с омекнали от страх крака се запътих към офиса на ГоргонаПопМедуза. По пътя сричах възможни оправдания – че съм намерила четивото в нет-пространството, че по погрешка съм го препратила на всички… О, Боже! (преглътнах) Господи! (разтърках очи) О! Небеса! (прекръстих се!) Господибожемойиисусехристеидевомарийомайкобожия!!! Срещу мен стоеше мацка, с къса пола, безупречна прическа и усмивка, грееща като по рекламите за паста за зъби. “ХаджиПоп-п-п-П-е-е-х…” заекнах аз, а въпросната маца, усмихвайки се още по-блестящо побутна скъпа бонбониера с въпроса: ”Кафе, Младеновска? Уиски?” Трупясах се на първия изпречил се стол, и благодарих на Вси Светии, че не е лято и няма мухи, които да навлязат безпрепятствено в зейналото ми отверстие, демек в устата.
Оказа се, че самотната г-ца ХаджиПопПехливанова, водена от умелата ръка на случайността отваря личната си поща още в петък привечер, с надеждата най-сетне да получи бленуваното писмо от таен обожател, който поднасяйки своите искрени, смирени възхищения, да проси плахо за нейното благоволение. Вместо това се натъква на разказа, писан от моя милост. След първия сух и невъодушевен прочит, и след дълго осмисляне на прочетеното, до съзнанието ú достига съдържанието на написаното. Не вярвайки на слуха си г-ца ХаджиПопПехливанова установява, че се киска - отначало плахо, спорадично, след това все по-силно, мощно и интензивно, докато щурайки се като обезглавена кокошка из апартамента не се просва заливайки се от смях на терасата. Там, разтърсвана от хълцащи конвулсии, получава свиване на ларинкса, или така наречения задух. Потресен от неприсъщия, неконтролируем смях-грак-вой-плач идващ от съседния апартамент, и загрижен за нервно-психическото и физическо състояние на госпожицата, съседът ú, стар ерген и доцент по палеонтология г-н Нестор КараГьопСахлиев прескача балкона. След като овладява отчасти истеричния пристъп, поради нечленоразделни обяснения от нейна страна сяда пред личния ú компютър, за да установи сам първопричината за това неуравновесено и налудничаво поведение. Три минути след това, двамата дружно се търкалят, превиват се, потупват се, прегръщат се, подпират се, държат се за корема, а в момент на кратко просветление г-н КараГьопСахлиев успява, тресейки се, да пъхне под езика хапче нитроглицерин, за избягване на евентуални вредни последствия от непознатото и неочаквано преживяване - тоест смях. Увлечени от споделената емоция, двамата откриват помежду си хиляди общи неща, в резултат на което се градят планове за сватба, а г-ца ХаджиПопПехливанова се разделя с дългогодишно пазената и охранявана като кюлче злато в трезор целомъдреност. Изслушах всичко това, като зомбирана консумирах поднесената почерпка и с все още зяпнала уста се запътих в транс към компютъра. За да изпратя разказа за конкурса.
Изпратих го. За часове се превърна в най-четения и коментиран разказ. Хората ми се радваха и се веселяха от сърце. Пишеха ми преливащи от настроение коментари. Е, не съвсем. И не всички. Някои се оказаха по-големи “веселяци” от ХаджиПопПехливанова, КараГьопСахлиев и сие, едновременно. Окичиха ме с единици, та стой и гледай, па не вярвай на ушите си. Добре че няма нули. Казах си: “Все пак свят широк, хора всякакви! Важното е, че в по-голямата си част се забавляват истински! Какво пък - не може да се хареса на всеки! А най-важното е, че извърших добро и благородно дело - събрах две самотни, страдащи души. Какво по-хубаво от това?”. Но червея на подозрението ме ядеше – при наличието на двойки, тройки, четворки, да ми пишат само единици! Все едно съм преписвачка! Срам! Чак когато обявиха наградата открих къде се крие ключа от бараката. Ей, за едната едноседмична почивка на море какво е способен народа… Докъде изпаднахме… тц, тц, тц. Ами бива ли за такава дреболия да се бастърдисваме така? Ще речеш, че пътешествие до луната обещават… Ще си помисли страничния наблюдател, че сме на опашка за банани през далечната 80-та година…
Ух, как забравих! Много съм разсеяна. Освен за кума, многоуважаемата г-ца ХаджиПопПехливанова, бъдеща г-жа КараГьопСахлиева ме покани на околосветско пътешествие с едномесечен престой в Палма де Майорка! Ако не се загубя къде Бермудския триъгълник или пък да се захласна по някой засукан палмадемайорец, обещавам картичка да изпратя! Хайде, отивам да събирам багажа, че няма време. Аз ще си гледам сватбата. А вие останете със здраве, дерзайте и… по-внимателно с брадвата!
От конкурса "Очи за себе си"
Още докато го мислих се сетих – ХаджиПопПехливанова! Цербера на отдел “Счетоводен”, петдесет годишната стара мома, за която никой през последните 30 години не можеше да си спомни дори да е извила ъгълчето на устата си в усмивка. С таен ник-нейм Кукумявката. Без се колебая повече ú пратих разказа. В петък следобяд. В понеделник сутринта на бюрото ми ме чакаше бележка. “Младеновска, в кабинета ми!!!”. Не една, а цели три удивителни. Разтреперих се и с омекнали от страх крака се запътих към офиса на ГоргонаПопМедуза. По пътя сричах възможни оправдания – че съм намерила четивото в нет-пространството, че по погрешка съм го препратила на всички… О, Боже! (преглътнах) Господи! (разтърках очи) О! Небеса! (прекръстих се!) Господибожемойиисусехристеидевомарийомайкобожия!!! Срещу мен стоеше мацка, с къса пола, безупречна прическа и усмивка, грееща като по рекламите за паста за зъби. “ХаджиПоп-п-п-П-е-е-х…” заекнах аз, а въпросната маца, усмихвайки се още по-блестящо побутна скъпа бонбониера с въпроса: ”Кафе, Младеновска? Уиски?” Трупясах се на първия изпречил се стол, и благодарих на Вси Светии, че не е лято и няма мухи, които да навлязат безпрепятствено в зейналото ми отверстие, демек в устата.
Оказа се, че самотната г-ца ХаджиПопПехливанова, водена от умелата ръка на случайността отваря личната си поща още в петък привечер, с надеждата най-сетне да получи бленуваното писмо от таен обожател, който поднасяйки своите искрени, смирени възхищения, да проси плахо за нейното благоволение. Вместо това се натъква на разказа, писан от моя милост. След първия сух и невъодушевен прочит, и след дълго осмисляне на прочетеното, до съзнанието ú достига съдържанието на написаното. Не вярвайки на слуха си г-ца ХаджиПопПехливанова установява, че се киска - отначало плахо, спорадично, след това все по-силно, мощно и интензивно, докато щурайки се като обезглавена кокошка из апартамента не се просва заливайки се от смях на терасата. Там, разтърсвана от хълцащи конвулсии, получава свиване на ларинкса, или така наречения задух. Потресен от неприсъщия, неконтролируем смях-грак-вой-плач идващ от съседния апартамент, и загрижен за нервно-психическото и физическо състояние на госпожицата, съседът ú, стар ерген и доцент по палеонтология г-н Нестор КараГьопСахлиев прескача балкона. След като овладява отчасти истеричния пристъп, поради нечленоразделни обяснения от нейна страна сяда пред личния ú компютър, за да установи сам първопричината за това неуравновесено и налудничаво поведение. Три минути след това, двамата дружно се търкалят, превиват се, потупват се, прегръщат се, подпират се, държат се за корема, а в момент на кратко просветление г-н КараГьопСахлиев успява, тресейки се, да пъхне под езика хапче нитроглицерин, за избягване на евентуални вредни последствия от непознатото и неочаквано преживяване - тоест смях. Увлечени от споделената емоция, двамата откриват помежду си хиляди общи неща, в резултат на което се градят планове за сватба, а г-ца ХаджиПопПехливанова се разделя с дългогодишно пазената и охранявана като кюлче злато в трезор целомъдреност. Изслушах всичко това, като зомбирана консумирах поднесената почерпка и с все още зяпнала уста се запътих в транс към компютъра. За да изпратя разказа за конкурса.
Изпратих го. За часове се превърна в най-четения и коментиран разказ. Хората ми се радваха и се веселяха от сърце. Пишеха ми преливащи от настроение коментари. Е, не съвсем. И не всички. Някои се оказаха по-големи “веселяци” от ХаджиПопПехливанова, КараГьопСахлиев и сие, едновременно. Окичиха ме с единици, та стой и гледай, па не вярвай на ушите си. Добре че няма нули. Казах си: “Все пак свят широк, хора всякакви! Важното е, че в по-голямата си част се забавляват истински! Какво пък - не може да се хареса на всеки! А най-важното е, че извърших добро и благородно дело - събрах две самотни, страдащи души. Какво по-хубаво от това?”. Но червея на подозрението ме ядеше – при наличието на двойки, тройки, четворки, да ми пишат само единици! Все едно съм преписвачка! Срам! Чак когато обявиха наградата открих къде се крие ключа от бараката. Ей, за едната едноседмична почивка на море какво е способен народа… Докъде изпаднахме… тц, тц, тц. Ами бива ли за такава дреболия да се бастърдисваме така? Ще речеш, че пътешествие до луната обещават… Ще си помисли страничния наблюдател, че сме на опашка за банани през далечната 80-та година…
Ух, как забравих! Много съм разсеяна. Освен за кума, многоуважаемата г-ца ХаджиПопПехливанова, бъдеща г-жа КараГьопСахлиева ме покани на околосветско пътешествие с едномесечен престой в Палма де Майорка! Ако не се загубя къде Бермудския триъгълник или пък да се захласна по някой засукан палмадемайорец, обещавам картичка да изпратя! Хайде, отивам да събирам багажа, че няма време. Аз ще си гледам сватбата. А вие останете със здраве, дерзайте и… по-внимателно с брадвата!
От конкурса "Очи за себе си"
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Поздрави и от КараКонджулПишманова!
-
Мила, макар че не спечели награда от журито, двете със Светла имате награда от мен - к-т морски сувенири (мидички, рапанчета, морски звезди и др.).
Поздрав и усмивка. -
Благодаря ви от сърце! Това е третият ми разказ от прословутия конкурс, с който ви подготвям за останалите два, дето са номинираниДано спечелят поне рапанче или дъвка Орбит, а ще ви ги публикувам през разстояние, защото осъзнавам риска да ви отегча тотално
Дотогава не ме разфасовайте плийз - приятелките на достопочтената г-ца ХаджиПопПехливанова ме отрупаха с поръчки (като видяха какви резултати постигам), та сега пиша разкази на ишлеме... -
Така като гледам за теб е сватба.
Ако не булка, то поне сред сватбарите.
Две от три, никак не е зле.Успех днес.
Поздрав и усмивка. -
То бива сладкодумност, бива, ама твоето на нищо не прилича! Остави това, ама аз шест години ухажвам ХаджиПопПехливанова, а ти с твойта така и не видяна драсканица претакова работата! Добре, че си знаеш дереджето, та ме подсети за брадвата! Ама брадва – йок! Ни секира, ни балтия, ни сатър, нищо! Та хукнах по нощите да търся, за да мога да те скастря. Но и Практикера затворен, и Бриколажа, а на Женския пазар само едни циганета срещнах. „Бате – викат – кой будала сега сече дръвета с брадва? Сега сичките сигани имаме резачки. Бинзинови! Кеф ти Щил, кеф ти Хускварна! На пол’вин цена к’вото си поискаш!” Пазарихме се, пазарихме се, свалих цената на една четвърт от магазинската и ей ме на с новичка Хускварна готов да те порежа! Даже не да те порежа, а направо да те разфасовам! И тъкмо дърпам стартера на резачката, и ми се набива надписа й – Huspvarna! Нещо като Э оборотное, ама в случая q оборотное! Та хуквам сега да търся ония циганета, да видим дали ще ме цакат те мене с китайски ментета! Но и на теб няма да ти се размине! Да не ми е името КоджаДробСърмалиев!
-
Много умело и точно си избрала имената на героите си. Ако бяха други нямаше да е така интересно. Забавен разказ!!! Поздравления, Мила!!!
-
Много се смях, Миличка!Чак се разхълцах!Ех, защо ли нямам и аз такъв съсед?...
-
Мила Нежна, какво направи? Измислила си най-възможно дългата дума. Броих буквите, после написах извесната на всички непротиво...(да де, разбрахте)и пак броих. Изумена съм от таланта ти Не само от този, а и този(както пише Пинче в един свой стих) да превръщаш минусите в плюсове.
Вземи се разрови за други конкурси, знаеш ли може и да обиколиш неочаквано света Пък си Нежна, остави брадвите на когото му се занимава с непосилен труд. -
Пленяваш много, разказвач умел си и всичко хубаво да ти се случва!!!
Поздравления!!! -
Иска ми се да прочета и разказа за конкурса.
Но и това,което прочетох тук ме накара да се усмихна.
Поздрави и успехи с конкурсите!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав: КараСмешиСтрашникова