(продължение)

Доволен съм. И то много.

Не мога да кажа, че направихме чак обира на века, но определено постигнахме добри резултати. Десетте стаи отдадоха изцяло пиколското пиколу и кесаревото кесарю. Хубави хора са тези франкфуртци, ако и да са на майната си, поне според териториално-селищното наименование. А най-хубавото е, че всяко данъчно задължено лице погаси ликвидните си финансови задължения към мен и Дамбата. Айн-цу-цвайн-цу-дрън. Опасявах се, че са възможни опити за заобикаляне на данъчния закон от някои авантюристични натури, но напразно съм се безпокоял. Когато пристигнат по това време на смяната, хотелският ресторант е вече отворен за вечерята и лакомиите често са склонни да пренебрегнат инструкциите на местната власт в мое лице. Те биха предпочели да се погрижат за коремите си с гигантски размери, вместо да спазят повелята да кибичат по стаите си и да си чакат багажа. Много мразя да влизам в празна стая и да установявам как някой западняк я е напуснал, очевидно с надменното убеждение, че може да изиграе българския си носач. Не може. В такива случаи следва или умишлено повреждане на настройките на телевизора му, или заключване на вратата на банята, или изключване на тока в неговата стая от помощното ел. табло. Тогава тъпакът сам ще изложи проблема си на рецепционистката, а тя, от своя страна, ще прати пиколото да го отстрани. Няма нищо по-лесно от това да оправиш саботаж, който сам си създал. Гостът ти благодари, а ти напомняш тактично, че преди да решиш проблема му, си пренесъл и куфарите му. Макар да правиш последното под формата на благовидното запитване дали всичко с багажа е наред. Няма начин да не плати, но ако си към края на смяната и вече наближава 20:00 часа, когато пиколския караул се сменя, може да възникнат усложнения. Ако сме в хипотезата, при която гадината все още не се е наплюскала преди края на смяната ти, вписваш го в черния списък "Некоректни длъжници" и го дебнеш на следващите си дежурства. Рано или късно ще падне на мушката ти и тогава си го облагаш, начислявайки и законната лихва, естествено.

Специално тази група обаче се състоеше само от чисти душици на западногермански бабета и дядки. Аз тях най ги тача, защото никога не създават излишни кахъри и са послушни като домашни чифтокопитни. Нямаше ни една празна стая и не се наложи ни веднъж да вадим трикове от дълбоката торба с пиколски изненади. Просто си приложихме доброто старо Двойно правило и то проработи с цялото си великолепие и ефективност.

А най-хубавото е, че не се получи засичане с групата от Хамбург. В момента тъкмо сме приключили успешния си бизнес с франкфуртската партида шарани и правим калкулации. Скатали сме се в малката стаичка зад рецепция, пушим настървено по цигара, а на дървената маса пред нас сме пльоснали монети и банкноти в европейска и местна валута.

- Дамба, я ги изброй и ти, човече! Аз изкарах, че дотук идват по 68 евро и 46 лева на калпак.

- Ташак работа като за понеделник, капитане. Слабичко си е, и аз ги броя толкова.

- Те добре, че бяха последните шваби да пооправят нещата, че инак направо умирахме гладни. Смятай онзи селянин Младен как ще ни ебава, щом дойде да ни смени.

- Няма да му казваме, че сме свършили на толкова ниско.

- Няма ами, пък и той няма много стаи, ей сегичка пак погледнах аррайвинг листа*. Основно ще изпраща, както виждам. Ако не тръгне да краде бакшиша на камериерките, което е напълно в стила му, не виждам как ще се докопа дори до осемдесетачка.

Последното казвам по-скоро за успокоение, отколкото като убеденост. Когато не си постигнал очаквания резултат, склонен си да вярваш, че и конкурентите няма да го постигнат. Но не защото обективно не могат, а защото на теб така ти се ще. Както обикновено, гроздето е кисело в България и аз не съм изключение. Освен това смяната ни е на приключване и явно хамбургерите ще останат за Младен и онзи новия пич, който е с него, май Георги му беше името. Дамбата явно си е мислел същото, защото загася фаса си и проронва със стаен яд:

- Жалко, май няма да дочакаме петте стаи от Хамбург, ебаси!

- Не бъди убеден, имаме още точно петнадесет минути до осем.

- Да, ама с всяка изтекла минута нашите шансове да ги прихванем намаляват, а на Младен се увеличават.

Дамбата казва най-мъдрата си и обоснована фраза в цялата си кариера в хотела, за да констатира нещо, което е в наша вреда. И за жалост е дяволски прав. Оставям го за малко сам и излизам във фоайето да се поразтъпча, но почти веднага се връщам обратно в стаичката с усещането за добре свършена работа. Скоро след това вратата на стаята откъм задния коридор за персонала се отваря и се показва една куха и пъпчива мутра. Тя принадлежи на почетния председател на всички диви селяндури в страната - които и без това са плашещо многочислени - тутраканеца Младен Кочев. Клетникът изглежда наистина отчайващо и бих го съжалил, ако не беше такъв лайнар, интригант и тъпо селско парче. И в най-пропадналите си тийнейджърски години не съм бил обринат с толкова пъпки, състоянието на лицето му е като лунна соната за моята душа и лунен пейзаж за очите ми. Но възпитанието преди всичко:

- Добър вечер, скъпи ми плебейо. Рим се радва да те види и те приветства топлосърдечно.

Дамбата се изхилва доволно, но не защото е възхитен от моето красноречие, което му е добре известно, а защото знае, че потомственият кравар и орач просто няма смислен отговор. Новият пич, Георги или както там му беше името, влиза в стаята веднага след Младен, поздравява и небрежно си запалва цигарка. Съвсем правилна тактика. Щом си нов някъде, трай и не се меси, докато не зацепиш откъде изгрява слънцето и кой кой е. Предполагам, пределно му е ясно кой е колосът и кой е джуджето в студената война между мен и онзи. Георги ми се вижда умно момче, но това е последното нещо, което бих могъл да кажа за неговия съдружник по неволя.

- Няма ли да си тръгвате вече? - пита примитивният с типичното си селско нахалство - Часът е осем без една и няма смисъл да висите тука повече, ние с Жоро вече сме по униформи.

- Полека, Кочев от полята. Трябва ли да напомням, че ние държим на правилата и почитаме законите? Трябва ли да подсещам, че след като си попаднал в Рим, макар и по неведоми пътища, би следвало поне да опиташ да се държиш като римлянин? Колкото и непосилно да ти е.

- К'ъв Рим и к'ви закони, бе? Аз съм дошъл да си работя и сега е време за смяната ми. Тръгвайте си!

- Ще се опитам да обясня с прости думички, така че и ти да можеш да разбереш. Аз и Дамбата имаме още осем минути до свършването на смяната ни и няма да тръгнем докато те не изтекат. Никой работник няма право да напуска работното си място преди края на работния ден. Пише го в една книжка, на която й се вика Кодекс на труда, макар да знам, че никога не си чувал за нея.

- Как имате още осем минути, бе? По моя часовник сега вече е даже осем и една. Смяната ви е свършила. Ето виж!

- Абе ти май наистина смяташ, че луната е направена от кашкавал. Как ми било по неговия часовник! Какво се бяхме разбрали преди началото на сезона за спорните посрещания?

Тук капанът ще щракне, защото дребният провинциалист просто не притежава достатъчно интелект, за да надуши и разкрие измамата, която съм му погодил. Сега ще го оставя сам да потвърди, че аз и Дамбата имаме всички законни права над гостите от Хамбург. Обожавам да гледам как опонентите ми се оплитат в собствената си теза и всичките им твърдения отиват просто да обслужат моя личен интерес. Психологията и реториката в тандем са мощно оръжие. А ако ги съчетаеш с поднасяне на бананова кора, стават неотразима бойна установка. Точно така постъпвам със селската особа на студентът от Техническия университет Младен Кочев. Отговорът на поставения му въпрос от професор Доналд МакБъч е очакван и отдавна предвиден:

- Ако автобусът спре в пълен покой пред хотела до 20:00 часа включително са за дневната смяна, но стане ли 20:01 часа са за нощната. И затова ти казвам, че ви е време да се махате.

- Напротив. В момента е точно 19:54 часа. Излез във фоайето и погледни.

- Как? Не е вярно! Сега вече стана даже 20:03 часа! Глупости говориш!

- Добре, хайде сега и четиримата носачи да проверим заедно.

Излизаме от малката опушена стаичка във фоайето и едновременно поглеждаме към кръглия часовник на рецепция. Стрелките му сочат осем без пет. Поглеждам към краваря с поглед на неприкрито превъзходство. Дамбата е нахилен и щастлив. На новия пич Георги изобщо не му дреме. Младен не може да си намери място от бяс.

- Часовникът е прецакан! Шибаният часовник е прецакан!

- Не е. Виж, стрелката за секундите върви. Работи си съвсем нормално.

- Може да работи, но е изостанал. Изостанал е, хайде да питаме бармана от лоби бара колко е часът! Да го питаме той да каже!

- Не се ли разбрахме, драги ми Младенчо, че приемаме за критерий това, което показва кръглият часовник във фоайето. Именно за да няма злоупотреби и опити за преебаване в стил "моят е верен, твоят не е". Не се ли съгласихме всички пикола, че ще гледаме само този от фоайето? Дамба? Жоре?

Те, естествено, потвърждават и селският идиот остава съвършено сам и изолиран. Както винаги аз съм прав. Истината е това, което показва най-грозното от всички средства за времеизмерване, находящи се на "Златни пясъци". А то показва 19:55. Какво значение, че в момента изостава с точно девет минути от коректното астрономическо време?

По мои изчисления автобусът ще пристигне след две минути, като сега слиза по баира зад хотел "Палм Бийч". Аз съм приятел с екскурзовода и поддържам постоянна връзка с него през целия им път от летището насам. Когато ми звънна, за да ме извести, че са на светофара горе при полицейското управление, вече знаех с колко точно трябва да върна стрелката назад. Много пъти съм засичал времетраенето и не мога да сбъркам. За презастраховане я върнах с три минути в повече, така че да е абсолютно сигурно, че идват на моя смяна. Младен ряпа да яде. Познанствата и връзките са от решаващо значение в днешното ни свободно и демократично общество. Напълно нормално е да познавам повече екскурзоводи, а и като цяло повече хора във Варна от него. Какво съм виновен аз, че докато дядо му е бъхтил по някакви добруджански криви ниви, моят наперено е разхождал из централните зони на морската столица бялата си униформа на офицер от военноморските? Плюс това, за немците няма никакво значение дали ще си дадат паричките на неугледния представител на българския плебс или на изискания местен млад аристократ. Всъщност в техните безпристрастни очи и двамата вероятно сме еднакво мизерни восточни белодрешковци.

Сега ще се разбере. Идва последната група. Автобусът заковава колела точно в 19:57 меродавно хотелско време. Добри сметки, господин МакБъч, добра работа, майстор-постановчико! 

   (СЛЕДВА ПОСЛЕДНА ПЕТА ЧАСТ)

----------------------------------

БЕЛЕЖКИ:

Аррайвинг лист - списък с имената на всички пристигащи хотелски гости за съответното денонощие и с валидни резервации, подреден хронологично според часа на кацане на местното летище.